На третия ден все пак те приключиха. И двамата бяха толкова уморени, че едва си стояха на краката.

Единият - усмихнат, въпреки че на лицето му бе изписано и страдание. Другият - унил, почти разплакан, и едва тътрещ се по тревата. Аплодисментите на корт №18 на "Уимбълдън" бяха толкова мощни, че човек спокойно можеше да се обърка, че това е току-що завършилият финал и имаме коронясан нов шампион на свещената трева.

А всъщност беше среща от първия кръг. На 22 юни 2010-а в 18:13 часа местно време със сервис гейм на Никола Маю. Французинът го спечели и това изглеждаше като най-рутинния възможен старт на най-рутинния възможен мач от този етап на "Уимбълдън". После и американецът Джон Иснър си взе сервис гейма.

В 7 без 15 същата вечер Иснър взе първия сет. Дотук - нищо изненадващо. Просто Маю допусна твърде много грешки в гейм №9, та се стигна до 6:4 за американеца.

Иснър по време на убийствения пети сет

Снимка: Getty Images

29 минути по-късно сетовете бяха изравнени след 6:3 за Никола. В 20:03 часа на 22 юни Маю взе тайбрека на третия сет, а наоколо леко се здрачаваше. Не повече от 700 зрители бяха на трибуните за старта на мача, а по това време вече бяха останали около половината.

Последва още един дълъг сет с тайбрек, но - за Иснър, като при 6:4, 3:6, 6:7, 7:6 мачът отиде в решаваща пета част. Всичко дотук мина сравнително обичайно - 2 часа и 54 минути за четири сета, напълно нормално за мач от Шлема. Но тъмнината бе вече достатъчна, за да накара арбитъра Мохамед Лаяни да спре двубоя, който трябваше да продължи на 23 юни.

Точно в 14:05 минути на следващия ден започна петия сет, който вкара цялата тази история в книгата с рекордите и превърна срещата на Джон и Никола в епос. В случка, за която се писаха книги и се снима филм.

Можем да я разказваме и гейм по гейм, но едва ли ще имате търпение да четете толкова дълъг текст. Затова ще се ограничим с вметката, че точно в 17:45 часа, три часа и 40 минути след старта на този пети сет, резултатът бе 32-32 гейма. Тогава нямаше шампионски тайбрек и петата, решаваща част, се играеше до преднина от два гейма за единия. Но такава не идваше.

32-32. Осъзнавате, че това са 64 гейма, нали?!

Иснър и Маю - гладиаторите, пренаписали историята

Снимка: Getty Images

Та в 17:45, когато двама напълно изтощени гладиатори се тътреха отново към столовете си за почивка, Лаяни отчете, че това вече е най-дългият мач в историята на тениса. А още не беше завършил.

Това бе интересен следобед за всеки от зрителите на корт №18. Дълъг, леко доскучаващ на моменти, но със сигурност незабравим. Тези хора си платиха билети за този ден, за да видят общо четири мача, три от които бяха планирани за след доиграването на петия сет на Иснър - Маю. Но днес едва ли ще намерите и един, който да съжалява, че не видя толкова двубои.

Хората имаха предимството да излязат и да си вземат хотдог и по една бира отвън, без да се притесняват, че ще изпуснат развръзката. Тенисистите - гладни, уморени, психически затормозени, продължаваха да удрят топката безмилостно. В 21:09 часа Лаяни пак обяви - край, стига толкова за днес. Тъмно е. Резултатът? 59-59 гейма!

В онзи ден Иснър и Маю играха 7 часа и 4 минути, без да могат да завършат един-единствен сет. Несъмнено, това е нещо, което никога няма да бъде повторено в тениса. И не само заради променените правила. И такива да си бяха, втори път това не може да се случи.

"Бях тотално разбит, почти не виждах къде ходя и как съм стигнал до хотела - спомня си Иснър. - Не можех да повярвам, че на следващия ден пак отивам да играя с Никола. Исках да си взема багажа и да се прибера в Щатите."

Приятелят му Анди Родик, който е дошъл да гледа мача, му носи три кутии пица, пилешки хапки и картофи, а Джони иска Биг Мак. Не един - иска 12. Но треньорът го спира и го убеждава, че това ще му попречи дори да мигне през нощта.

Иснър след последната точка

Снимка: Getty Images

Американецът си спомня, че е спал около четири часа. Организмът му отказва повече. Никола Маю успява да ги докара до пет, но също е тотално скапан.

На 24 юни, третия ден от епопеята, играта стартира в 15:40 часа, пак на същия корт №18. След още 20 гейма, най-после всичко приключва - 70-68 за Иснър, който просто пада по гръб и остава така почти минута.

Маю се държи за главата, седнал на стола си. Джон се изправя, отива към мрежата и сочи на фотографите, които се роят около него - идете да снимате Никола, той заслужава.

Двамата се прегръщат, а после си правят и обща снимка на таблото с резултата. Това е история. Епос.

Най-дългият мач в историята на тениса продължи 3 дни в Лондон. Общото игрово време е 11 часа и 5 минути. Но това далеч не бе единственият рекорд, паднал в този ден.

Общата снимка за историята

Снимка: Getty Images

Най-дългият сет в историята на тениса - петият, бе 8 часа и 11 минути. Седем часа и четири минути пък бе най-дълго продължилият етюд от двубой в рамките на един ден.

Най-много геймове в един сет - 138, както и в мача - 183... това се разбира от само себе си. Иснър спечели 92, а Маю - 91.

Рекордните 980 точки бяха спечелени в този невъобръзим тенис маратон, който сякаш не искаше да свършва. Само чуйте броя на асовете:

113-103 за Иснър. Удивителни числа.

И една история, която дори не е толкова отдавна, че да не я помним. И пак ни звучи невероятно. Като за филм.

Плакет с резултата и датата от великия мач посреща на стената на корт №18 в комплекса "Уимбълдън"

Снимка: Getty Images

Миниатюрни фигурки на двамата в чест на рекорда красят музея на "Уимбълдън"

Снимка: Getty Images