Дори папата се изказа за трансфера му. Но Джиджи не успя "в бързата лента" на футбола и живота

10:59 | 11 април 2023 | Автор : Динко Гоцев 6 6886 Снимка: Getty Images

Не е лесно да опитваш да подобриш нещо, което вече е перфектно.

Но през лятото на 1992-ра точно това бе задачата на Фабио Капело и неговия Милан. Току-що този отбор бе спечелил скудетото без да загуби мач, прегазил всички и отказал конкуренцията около януари. При система с 2 точки за победа, Милан изпревари преследвача Ювентус с 8 в крайното класиране. Не спечели трофей в Европа единствено, защото изтърпяваше година наказание от УЕФА да не участва в турнирите.

Капело бе наследил невероятен отбор от Ариго Саки, като пипна само фина настройка. Деметрио Албертини се появи на мястото на остаряващите крака на Карло Анчелоти в центъра на терена. Останалото бе перфектност - отбраната, водена от Барези и Малдини, образец в световен мащаб. Рийкард, Гулит и Ван Бастен. Вездесъщото трио "лалета" от Нидерландия, даващи аромата на голям отбор.

През лятото на 1992-ра в Англия гърмеше трансферът на Алън Шиърър от Саутхемптън в Блекбърн за 3,6 милиона лири. Рекордна сделка за онова време на Острова. Тогава обаче Милан спореше с Ювентус за купуването на един играч, който струваше около 4 пъти повече. Двата съперника вече бяха взели по един много скъп нападател същото лято. Милан привлече за около 10 милиона лири (днешни близо 19 милиона лири и 22 милиона евро) Жан-Пиер Папен от Марсилия, а Юве счупи световния рекорд с 12 милиона лири (към 25 милиона евро днес) за Джанлука Виали от Сампдория. Но и това постижение предстоеше да пада съвсем скоро.

Мишената бе Джанлуиджи Лентини от Торино.

Снимка: Getty Images

На 23 години той бе най-атрактивното крило в Италия, като можеше да играе и на двата фланга, дриблираше, вкарваше голове, подаваше. С две думи - невероятен талант.

Далеч бе обаче от завършения играч. Край него в Торино имаше личности като Енцо Шифо, но отборът не бе топ ниво. Финал за Купата на УЕФА, загубен от Аякс, изглеждаше достигнатият таван за Торо в онзи момент. Лентини видимо се открояваше, а когато играта му вървеше, дори за грандовете в Италия ставаше кошмарно трудно да го спрат. Емблематично остава изказването на Андреас Бреме, един от най-добрите леви бранители в света, световен шампион с Германия от 1990-а. След един мач Интер - Торино, германецът изстреля директно в интервю, че "този номер 8 ме накара да напълня гащите" с играта си по фланга.

Битката за подписа му бе трудна за Ювентус, защото символът на градския съперник не искаше да прави тази крачка, която да влуди феновете на Торино. Всичко си има граници, да идеш при "онези другите", щеше да е твърде много за тифозите на "граната". Но интересът на Юве вдигна цената на крилото далеч над разумното и го направи най-скъпият футболист в света.

И Торо си каза: Искаме 13 милиона английски лири. Днес това биха били около 39 милиона долара, ако има начин да пренесем стойността в годините.

Според медиите по света тогава - лудост. Неразумен, раздут извън границите на нормалното трансфер. И то за играч, който още не се е доказал на такава сцена. Да, млад е, добър е... Но все пак - досега колко титли и купи е спечелил и за колко се е борил?

Според папата тогава (Йоан Павел II), да дадеш такива пари за футболист бе "обида за работниците по света и за хората, които си изкарват прехраната не с футбол". Каза го в една от неделните си речи същото лято. Според Торино това бе идеална цена за суперталант, който можеше да стане №1 на планетата. Според Милан - чудесна добавка към вече съвършения отбор на Капело.

Дните около сделката бяха интересни, ако трябва да го кажем елегантно. Особено за президента на Торо Мауро Борсано, превърнал се в затворник в собствения му дом. Полиция охраняваше къщата денонощно, защото стотици тифози дебнеха излизането му, за да го атакуват. И нямаме предвид, да го атакуват словесно. Тези хора бяха готови на линч. Само още един такъв случай се помни в новата италианска история - когато Флоренция излезе по улиците заради продажбата на Роби Баджо от Фиорентина в Ювентус (1990-а).

Из Торино имаше транспаранти и снимки на Борсано със задраскано лице. Феновети искаха Лентини да остане и отборът да бъде развит около него. Сделката стана, разбира се, защото когато парите говорят, феновете могат да викат колкото си искат. Медиите я нарекоха "трансфер на века".

Всичко около Лентини вече бе следено крачка по крачка, а от него се очакваше да се превърне в най-силния футболист не само в Италия. А вероятно и в Европа. При това, в ерата на супериграчи като Ван Бастен, Стоичков, Гулит, Марадона, Баджо, Матеус и още, и още...

Снимка: Getty Images

Джиджи никога не успя да стигне дори до подножието на върха във футбола. Заради мнозина това е било очевидно още, преди да го натоварят с очакванията да го направи. Други обаче помнят онзи проклет ден и онова "Порше".

През август 1993-а, година след преминаването в суперотбора на Капело, Джанлуиджи се разби с жълтото си "Порше 911" в мантинелите на магистралата. Крилото излетя от колата, което всъщност спаси живота му. Снимките на тотално смачкания автомобил и днес стряскат, а човек се чуди как е оцелял шофьорът при такъв удар. Водач на такси, което се озовава на мястото секунди по-късно, го спасява. Той го вади от останките на поршето минута, преди то да се запали. Футболистът е в безсъзнание и няма как да излезе сам.

Лентини бе в болница седмици наред. В първите два дни не излезе от кома. Докторите не бяха сигурни ще се случи ли изобщо.

Травмите му бяха много, като най-сериозните се оказаха по лицето - счупена скула и увредена очна ябълка. Неясно как, по някакво чудо, нямаше фрактури надолу от врата си.

Но състоянието му бе ужасно - страдаше от загуба на моменти в паметта, не помнеше много неща от последните 12 месеца преди катастрофата... Имаше моменти със замъглено виждане, както и гадене и световъртеж без причина в някои дни. Италия и светът следиха новините около състоянието на най-скъпия играч на планетата ежедневно.

Тук е моментът да вмъкнем, че има и друга страна на историята, която дълги години остана забулена в тайна. През онзи августовски ден Лентини бърза с колата си по магистралата към Торино, защото там го чака ТЯ. Рита Бонакорсо все още бе съпруга на италианската звезда Тото Скилачи по това време, но двамата вече живееха разделени и на път към развод. Лентини е една от причините. А тя е причината да кара като луд в онзи ден, изпускайки контрола върху колата. Връзката им бе хитова новина в жълтите медии на Италия, които си бяха харесали Джиджи по обясними причини - той им даваше доста поводи за заглавия в онези години около трансфера.

Виж още История за Холивуд: Художникът с футболни обувки, който не успя да покори света

Животът му се промени завинаги, при това за втори път в поредни лета. През това на 1992-ра се изстреля на планетата на Милан, футболен колос в съвсем друго измерение от това, което играчът познаваше дотогава. През 1993-а мина по ръба на смъртта, оцеля но с висока цена.

Преди катастрофата Лентини бе направил съвсем приличен първи сезон с титла в Серия "А" и загубен финал в Шампионската лига. Стъпваше на краката си в звездния тим на росонерите, а Капело каза за него: "Той е перфектен физически, технически и тактически.".

След сблъсъка на поршето в мантинелата, нищо повече не бе същото. Марсел Десаи, стълб в Милан по онова време, го описва така:

"Разликата бе очевидна. Той пак спираше топката на тренировка по същия начин, но дрибълът, ударът... Нямаше баланс, липсваше увереност, кондицията му бе различна. Ритъмът бе различен."

През 1993-94 г. Милан пак е шампион и печели европейската корона, но Джанлуиджи търка пейката. След още две години в тази роля, през 1996-а премина в Аталанта, а след това игра за още 6 различни отбора в елита. След това мина и из долните дивизии, преди да се откаже.

На 27 години надежди да стане играч №1 в света вече нямаше. Той бе сянката на това, което виждахме в Торино, когато облече екипа на Аталанта. Лентини изигра последния си мач за родния отбор - Карманьола, когато бе на 43. Направи го през 2012-а, точно 20 лета след рекордната сделка, която побърка света.

В личен план Лентини също се промени коренно след случилото се на аутобана към Торино. Животът на млада суперзвезда в Милано с дискотеките, партитата и многобройни връзки с популярни дами от хайлайфа на страната, останаха в миналото. Ожени се в родния си град, превърна се в човек, около когото реално няма жълтинки и новинки. Нещо, което за италианска футболна звезда е направо странно. Мнозина негови близки и приятели твърдят, че нямаше да е лошо тази промяна да се случи 12 месеца по-рано и без да има нужда да се стига до кошмара на магистралата, за да го предизвика. И тогава можеше да видим истинския Лентини и на терена в пълния му блясък.

Катастрофата, несъмнено, е основната причина никога да не видим в пълна степен избуяването на таланта. Разбира се, говори се много и за прокобата.

Лентини изгуби всичко в инцидент, в който оцеля физически, но за футбола вече бе съвсем друг. А клубът Торино, който го счита за свое чадо, е орисан сякаш от сила свише, това да застига най-ярките му фигури.

Виж още Краят на Гранде Торино - 70 години от трагедията на Суперга

Катастрофата на самолета с играчите от суперотбора на Торо в хълма Суперга от 1949-а е една от най-големите трагедии на футбола изобщо. Загива практически целият национален тим на Италия. Повечето от 18-те футболисти, загубили живота си на Суперга са на възраст между 21 и 28 години. Съвсем млади.

А през 1967-ма автомобил блъсна и уби "другия Джиджи" на Торо - Джиджи Мерони, наричан Пеперудата. Големият идол на агитката и звезда на отбора загина по най-нелеп начин едва на 24 години. Кошмарът с неговата смърт отваря наново и без това незарасналата рана от Суперга и се заговаря за това, че Торо явно е прокълнат.

Също на 24 бе Лентини, следващият кумир на тифозите на този тим, когато през лятото на 1993-а се разби с поршето. Да, оцеля, но кариерата му практически приключи тогава. Така е било писано явно на този клуб и неговите най-обичани деца.

А на Лентини не бе писано да стане най-добрият в света, въпреки че мнозина го очакваха от него.

Вторият голям Джиджи на Торо не успя да разгърне таланта си, въпреки че футболната планета в един момент изглеждаше в краката му.

ИЗБРАНО