Светът на бокса е разтърсен, след като стана свидетел на два смъртни случая в рамките на три дни.

Първо руският боец Максим Дадашев почина от мозъчни травми след боя си с пуерториканеца Матиас Субриел в Оксън Хил, САЩ.

Близо 48 часа по-късно и аржентинският боксьор Уго Сантиян почина от травмите си, получени на ринга пет дни по-рано.

23-годишният обещаващ боец от Буенос Айрес и издъхна в болницата "Сан Фелипе" в аржентинската столица. Сантиян, наричан "Динамита", изпаднал в кома след боя си срещу Едуардо Абреу за Латинската сребърна корона на Световния боксов съвет.

Сантиян се превърна в 12-ия смъртен случай в бокса в рамките на последните 8 години. Числото е стряскащо и изглежда нелогично, когато говорим за погубване на човешки живот заради професионален спорт.

Въпросите към ръководните лица и организации в бокса се увеличават. Как се стига дотук и как се предотвратяват подобни трагични случаи?

Изглежда, че по наше време мачовете не се спират достатъчно бързо и боят продължава докато единият боксьор не загуби съзнание. Това не трябва да се толерира в който и да е боен спорт.

Поредицата от погубени боксьори започна през 2011 година, когато друг руснак - Роман Симаков, падна жертва след боя си със Сергей Ковалев. На 27 години роденият в Белово боец почина след загуба с технически нокаут.

Ковалев доминира в първите четири рунда, а след това съперникът му бавно изравнява боя. Симаков обаче пада в шестия рунд, след което смело се изправя, което в крайна сметка се оказва най-голямата му грешка. В началото на седмия рунд пада, губи съзнание и издъхва в болницата. Досущ като сънародника си Дадашев.

През 2012-а смъртните случаи "на ринга" са два. 30-годишният индонезиец Мухамеад Афризал умира в края на март след бой със сънародника си Ирван Барита Марбун.

Преди боя Афризал е с 20 победи и шест загуби, а съперникът му е с едва три победи. Въпреки загубата, Афризал напуска ринга със собствените усилия, но по-късно започва да повръща и става ясно, че има кръвоизлив.

Бива закаран в болница, но четири дни по-късно умира след мозъчна операция. Случва се 15 дни преди деня, в който щеше да вдигне сватба с приятелката си.

Другият смъртен случай през 2012-а е на южнокорееца Бае Ки-сук, едва 23-годишен. Претърпява петчасова мозчъна операция след загуба с технически нокаут, но тя не е успешна. Отново четири дни след боя земният му път приключва...

Майкъл Норгров

Снимка: Евроспорт

През следващата година  още двама боксьори се прощават с живота си на ринга. Първият е Майкъл Норгров, роден в Замбия и биещ се за Великобритания. Той почина, без дори да загуби мача.

В петия рунд от общо шест, съдията забеляза, че Норгров се държи странно и спря мача. Замбиецът колабира и бе откаран в болница, където претърпя също мозъчна операция, но умря девет дни по-късно. Това бе първи смъртен случай в бокса на Острова от 1995-а, когато шотландецът Джеймс Мъри пада жертва.

Няма да бъде забравен и случаят с Франсиско Леал през същата 2013 година. Мексиканецът с прякор Франки изгуби съзнание след тежки понесени удари в мача със сънародника си Раул Иралес, който все още се състезава като професионалист. Тогава Леал на 26-годишна възраст почина от мозъчните си травми три дни след мача.

Следващият трагичен случай дойде след тригодишна пауза. През 2016-а шотландецът Майк Тауъл се би с Дейл Евънс в Глазгоу и загуби в петия рунд с технически нокаут. Откаран бе в болница "Кралица Елизабет", където забелязват сериозен мозъчен кръвоизлив.

Умира още на следващия ден.. на 25-годишна възраст, като това е единствената загуба в кариерата му.

Майк Тауъл почина едва на 25...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съперникът му Еванс е разбит психически от трагичния край, но споделя, че среща с майката на Майк го е накарала да продължи да се боксира. След нови два мача обаче се отказва. Този е един от смъртните случаи, който предизвиква най-големи дебати за безопасността на боксьорите в днешно време. Факт е обаче, че те никога не са застраховани.

Два нови случая с канадци покрусиха спорта и през 2017-а. Става дума за Дейвид Уитъм и Тим Хаг. С Уитъм ситуацията е малко по-различна от горепосочените и по-мъчителна за семейството му. Той прекара 10 месеца в кома преди да издъхне. Уитъм бе на 39 години и изпадна в кома след мача си с Гари Копас. Тогава лекарите заявиха, че боксьорът има мозъчен кръвоизлив.

Тим Хаг получаваше вероятно по тежки удари като ММА боец, но боксът погуби живота му

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Случаят с Хаг стана по-популярен и имаше отзвук в цял свят. Бившият боец от UFC почина на 34-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив, след като бе нокаутиран в боксов мач в Канада на 17 юнни 2017-а срещу Адам Брейдууд. Спечифичното тук е, че конкретен удар отне живота му.

Два бяха смъртните случаи и през 2018-а преди да дойдат тези на Дадашев и Сантиян. Англичанинът Скот Уестгарт погуби живота си на 31 години след победа на ринга. Спечели в 10-ия рунд срещу сънародника си Дек Спелман. Това се счита за най-голямата му победа, но той падна в нокдаун в последния рунд преди да се изправи и да спечели по точки. Отиде си от този свят като герой, тъй като органите му спасиха други седем души.

Последната смърт на ринга преди тази на Дадашев, бе на италианеца Кристиан Дагио. 49-годишната легенда обаче умря както винаги е искал. Премина в света на бокса след 189 мача по мауй тай и пет в ММА. Това беше 32-рият му двубой на боксовия ринг, като бе спечелил предишните си 31, 27 от които с нокаут.

Колегата му Дон Пареуанг го просна на земята в последния рунд, а седмица по-късно италианецът издъхна в болница в Банкок.

Всички тези големи бойци си отидоха от този свят някак нелепо - отдадени на професията си, която е безрасъдно опасна. В техните очи това вероятно е признак за геройство. И може би са прави.

Факт е обаче, че всеки, който излиза на ринга, се подлага на огромен риск.

Риск понякога с цената на човешки живот.