Пътят на футболната звезда неизменно започва от най-ранна детска възраст, в която се влюбваш в играта още, докато играеш мачове с приятели. Изключение не прави и един от най-големите италиански нападатели на настоящия век Филипо Индзаги, който днес навършва 50-годишна възраст.
Той не изглежда като типичният футболист за голямата сцена, не изглежда като такъв, който да притежава нещо специално. Не е нападателят с типичната харизма, блясък и неоспорими качества, обвити в красива опаковка.
Всъщност Индзаги беше една различна порода нападател. Такъв, който може да с хитрост да проникне в наказателното поле с топката или вече да я чака там винаги на най-добра позиция.
Същинската му кариера не започва лесно. Той е част от Пиаченца, с който неуспешно се борят за оцеляване в италианския елит. След това е пратен под наем в Албинолефе и Верона, като постепенно намира голмайсторската си форма.
Завръща се в Пиаченца, за да дойде първия кулминационен момент. Вкарва 15 гола през сезон 1994/95 година, за да спечели промоция в Серия "А". Така Индзаги бързо се превръща във фактор в италианския футбол и далеч не се задоволява със спечелването на Серия "В".
Следва неубедителен сезон в Парма преди да бъде привлечен в Аталанта и да направи изумителен за възрастта си сезон 1996/97.
С 24 попадения той става голмайстор на Серия "А" и изпреварва големи имена като Виченцо Монтела и Роберто Манчини. И този актив идва, въпреки че Аталанта завършва едва на десета позиция в таблицата.
Качествата му бързо са забелязани от хиената Ювентус - клуб, който обича да привлича най-добрите играчи в страната. След само един сезон в Аталанта, той става "бианконеро". Следва четиригодишен период с много успехи и 57 попадения в 120 мача.
Въпреки неоспоримият му голов нюх, Инздзаги винаги е бил обект на критика и подценяване заради липсата на видими технически качества. Той беше от тези нападатели, които просто вкарваха топката във вратата без да го правят с кой знае какво въображение. Не участваше особено усърдно в комбинации. Точно липсата на конкретна силна страна в играта му го правят труден за разгадаване от противниковите защитници.
Не е нито най-добрият дрибльор, нито притежатетят на най-силния удар. Не е нито най-добрият играч с глава, нито най-бързият в първенството. Но знаеше как да къса мрежите след много усърдна работа и отдаденост към играта.
Неговият бивш съотборник в Милан Дженаро Гатузо описва как го постига:
"Индзаги обичаше да гледа видеа на съперниците ни и да ги изучава в продължение на дни. Знаеше всичко за тях. Беше обсебен от тази идея. Мнозина мислиха, че той е просто късметлия, но не - това беше солидна подготовка. Понякога се вбесяваше на крилата ни, ако не дадат добро центриране на тренировка".
Именно в Милан и по-конкретно в Шампионска лига Индзаги се показа на света като един от най-големите голаджии. Вкара общо 46 попадения в турнира, 31 от които с екипа на "росонерите", а останалите за Юве. Това го оставя към момента на 12-а позиция във вечната класация, като е изравнен с Еузебио. Пред него от легендите на Серия "А" са само Златан Ибрахимович и Андрий Шевченко с по 48 гола, но голяма част от тях вкарани за отбори от други първенства.
Пипо Индзаги вкара почти по един гол на ден от кариерата си - общо 313 за 21 години. Два от тях дойдоха на финала на Шампионска лига срещу Ливърпул през 2007-ма.
Едно от нещата, с които винаги ще бъде помнен, е играта му на ръба на засадата и много често отвъд нея. В миналото това вбеси дори легендарният мениджър Сър Алекс Фъргюсън, който каза, че Индзаги е "роден в засада".
"Мистър Офсайд", както го наричат често на запад, освен всичко е колоритен характер, който куфее бурно при всяко едно попадение. По реакциите му изглежда сякаш всеки негов гол идва на финал на Шампионска лига, а феновете се шегуваха, че докато празнува гол тича два пъти по-бързо.
Индзаги носи много на италианския футбол, включително и на националния отбор, за който вкара 25 гола в 57 мача. Той бе част от шампионския състав на Световното първенство през 2006-а в Германия, като вкара гол в груповата фаза срещу Чехия.
В момента Пипо се изявява като треньор, като в миналото дори беше начело на своя любим Милан. После мина през Венеция, Болоня, Беневенто и Бреша, а сега води Реджина в Серия "Б". Неговият брат Симоне се оказа далеч по-успешен като треньор, тъй като постигна големи неща с Интер, включително финал в Шампионската лига преди два месеца.
Всъщност, кариерата на Пипо е описана най-добре от самия него: "Дори и да не си роден Роналдо или Кака, винаги можеш да станеш голям играч чрез отдаденост, спокойствие, постоянство и любов към това, което правиш".
Трудно може да сетим за по-подходящи думи.
Успехите на Индзаги:
Шампион на Серия "А" три пъти: 1998 с Ювентус, 2004 с Милан, 2011 с Милан
Шампион в Шампионска лига два пъти: 2003 с Милан, 2007 с Милан
Носител на Купата на Италия веднъж: 2003 с Милан
Световен шампион с Италия веднъж: 2006 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}