Били Смит е вероятно най-слабо рекламираната суперзвезда в историята на Националната хокейна лига. Но въпреки това, той има четири триумфа с Купа “Стенли”, член е на “Залата на славата” и също така е голмайстор - нищо, че през цялата си кариера играе като вратар.

Канадският страж е абсолютна луда глава и един от най-култовите образи, стъпвали на леда в елита на световния хокей. Има един сезон в Лос Анджелис Кингс, а след това се превръща в истинска легенда на Ню Йорк Айлендърс - където играе в продължение на цели 17 години!

Освен това намира място и в класацията със стоте най-велики играчи в историята на НХЛ, което също е достатъчно значимо признание. А и трябва да признаем, че разполага с един от най-запомнящите се прякори - Томахавката.

Кариерата му обаче не започва толкова блестящо, след като е избран сравнително назад в Драфта през 1970 година - в петия кръг под №59.

“По онова време ситуацията беше различна и не знаехме кой знае колко за Драфта. Чак седмица и половина, след като бях избран, разбрах за това. Казаха ми, че звънят от Ел Ей и ги попитах - “Защо, по дяволите, някой ми звънни от Калифорния?”, спомня си началото на забележителната си кариера Смит.

Embed from Getty Images

Всъщност в първите си две години дори не играе за първия отбор на Кингс, а за дъщерния такъв - Спрингфийлд. В крайна сметка за “кралете” записва едва пет мача, след което преминава в Ню Йорк, където ситуацията е съвсем различна.

За близо две десетилетия в редиците на Айлендърс има само един сезон, в който има по-малко от 30 изиграни мача. А шеметните случки не са една или две.

Например това, че отказва да участва в традиционните ръкостискания между отборите след края на плейофна серия… Но това далеч не е всичко. 

Печели си прозвището “Томахавката”, защото не се свени да използва стика си, когато срещу него се откъсне противников нападател. При сблъсъци с тях пък не се свени да се направи на контузен, за да им издейства наказание - въобще, мръсен играч, който иска да успее на всяка цена.

Embed from Getty Images

Примери за това са мач №4 от финалите на Купа “Стенли” през 1983 година, когато съдията дава на Глен Андерсън от Едмънтън петминутна санкция след съприкосновение със Смит. Година по-късно обаче същият съдия, Анди ван Хелемънд, си е научил урока и оставя играта да продължи след подобна ситуация.

“Тогава ме накара да изглеждам като глупак”, спомня си години по-късно реферът.

В тези две серии с Едмънтън, в които двата отбора си разменят по един триумф с Купа “Стенли”, канадецът нарушава традицията си да не поздравява противниците. През 1984 година, когато Ойлърс печелят, Смит намира Уейн Грецки и му стиска ръката за успеха.

“Просто никога не сме казвали на никого за това”, връща се към онази загуба Смит в скорошно интервю.

Буквално истински чешит, крив характер, поне когато става дума за хокей. Съотборникът му в Айлендърс Марк Боси разкрива, че никой не е говорел със Смит преди мачове в съблекалнята, защото е бил прекалено фокусиран. Но добавя, че извън леда Били е бил много голям пич. 

През 1979 година влиза в историята на Националата хокейна лига. Айлендърс играят с Колорадо, а вратарят на Рокис напуска вратата си, за да влезе в ролята на нападател. Стига се до ситуация, в която Роб Рамидж от Колорадо стреля към вратата на Смит, шайбата се отбива в протектора му и в крайна сметка стига чак до другата страна на леда, където влиза във вратата.

Embed from Getty Images

И тъй като Смит е последният играч, докоснат от шайбата, той е записан като голмайстор.

Първият вратар с гол в НХЛ. 

Завършва кариерата си с 305 победи в 680 мача. Четири трофея за Купа “Стенли”, при това поредни - между 1980 и 1983. Има едно участие в Мача на звездите. Екипът му с №31 е изваден от употреба от Айлендърс, а през 1978 година, при единственото си участие в Мача на звездите, печели наградата за “Най-полезен играч”.

Една никак нелоша кариера за играч, който е известен предимно с провокациите и това, че заблуждава противници и съдии.

Както и с това, че е първият вратар-голмайстор в историята.