През тази година тенисът в най-голяма степен видя идването на новата си генерация, което бе белязано не само със спечелване на титла в Големия шлем, но много други моменти, които подсказаха, че е време за промени.

Роджър Федерер обяви отказването си от играта, а Рафаел Надал и Новак Джокович не веднъж бяха победени от по-млади съперници и то на голямата сцена.

Не само младоците обаче белязаха прогрес. Предлагаме ви класация с десетте играчи, които най-много се подобриха през този сезон.

1. Карлос Алкарас - от №32 в света до №1

Младокът от Мурсия направи невероятен сезон, какъвто дори той самият не очакваше да постигне. Успехът му на US Open дойде едва на 19-годишна възраст, а това беше само черешката на тортата. Преди това Карлос завоюва две Мастърс надпревари - тези в Маями и Мадрид, и още два турнира - в Рио де Жанейро и Барселона. Първото му място в ранглистата е заслужено, а да завърши годината като такъв, е изключително постижение за толкова млад играч.

2. Тейлър Фриц - от №23 до №9

Влизането на американеца за първи път в топ 10 на ранглистата не бе най-впечатляващото му постижение през годината. Той успя да спечели Мастърс турнира в Индиън Уелс без изобщо да бъде включен в сметките. Освен това завоюва още два турнира - в Ийстборн и Токио. На финалния Мастърс в Торино успя да надделеее и над Рафаел Надал, от когото по-рано през годината загуби в Големия шлем.

3. Холгер Руне - от №103 до №11

Снимка: Getty Images

Датчанинът е пример за това, че ако едно младо момче работи усърдно, може да спечели много, независимо от липсата на опит. Преди година не бяхме чували за него, но сега той може да се похвали като трикратен шампион в ATP. Най-впечатляваща бе титлата му на Мастърса в Париж, когато успя да победи Новак Джокович на финала. Освен това триумфира в Стокхолм и Мюних.

4. Ник Кирьос - от №93 до №22

Прогресът на австралиеца в ранглистата се дължи не на някаква коренна промяна в стила му на игра, а на простия факт, че започна да му пука. Самият Кироьс призна, че през тази година има коренно различна настройка за играта и вече я поставя на първо място. Финалът му на "Уимбълдън" бе страхотно постижение, макар че за него не получи ранкинг точки. Не беше обаче с празни ръце, тъй като за втора поредна година спечели турнира във Вашингтон.

5. Лоренцо Музети - от №59 до №23

Снимка: Getty Images

Подобно на Руне, още един страхотен работохолик, който изигра адски много турнири и почти нямаше почивна седмица. Италианецът спечели две титли в Неапол и Хамбург, а освен това игра на финалния Мастърс на най-добрите осем младоци.

6. Франсиско Серундоло - от №127 до №30

Аржентинецът, който има и брат в тура, направи невероятен прогрес през тази година, като стигна полуфинал на Мастърса в Маями. Преди това впечатли и с изявите си на клей, които включваха титла в Бащад. Краят на годината му не бе силен, но ако запази това темпо, го очаква още по-голямо изкачване в ранкинга.

7. Максим Креси - от №112 до №32

Снимка: Getty Images

Американецът влезе в големия тенис много остро и върна позабравения стил сервис-мрежа. И неговият сезон не мина без трофей, след като вдигна този в Нюпорт на трева.

8. Педро Качин - от №245 до №54

Някои от вас може да не са чували това име, но аржентинецът едва ли сам се е надявал да се изкачи в ранкинга с близо 200 позиции за 12 месеца. До скоро той играеше само на ниво Чалънджър, но добрите му резултати в ATP го качиха нагоре. Сред тях бяха класиране в третия кръг на US Open.

9. Джей Джей Улф - от №174 до №66

Още един американец в класацията с добри резултати през сезона. Постигна 15 победи в 28-те си мача на ниво ATP, а най-впечатляващите бяха на турнира във Флоренция, където достигна финал. За негово съжаление го загуби. Освен това той също игра трети кръг в Ню Йорк.

10. Бен Шелтън - от №573 до №97

Един чисто нов представител на ATP, който доскоро единствено планираше да завърши университета. Реши да го комбинира с тениса, но се оказа, че е по-добър от очакваното. 20-годишният американец получи шанс на турнира в Атланта и Мастърса в Синсинати, където постигна общо три победи. Най-впечатляващата бе над сегашния световен №2 Каспер Рууд. Именно тя му донесе великолепния прогрес.