Американският тенисист Франсис Тиафо получи хуманитарната награда "Артър Аш" от АТР в края на миналия сезон.

Тя му бе връчена заради множеството кампании, от които е част извън корта. Всички те са свързани с расовата дискриминация не само в спорта, но и в ежедневието.

22-годишният Тиафо, който е №22 в световната ранглиста, е един от много малкото цветнокожи играчи в елита на мъжкия тур. Може би освен него, разпознаваеми за широката аудитория са още само Гаел Монфис и Жо-Вилфред Цонга.  Тиафо бе и първият афроамериканец, достигнал до елита на тениса от много години насам. Именно заради това той реши да се обърне с писмо-изповед към най-успешния цветнокож тенисист в историята - покойния Артър Аш. Легендарната фигура си отиде преди 27 години от този свят, но преди това спечели "Уимбълдън", Откритото първенство на Австралия и US Open. Ето какво написа Тиафо:

"Скъпи Артър,

Нямах много докато растях. Родителите са дошли в САЩ от Сиера Леоне. Баща ми работеше по поддръжката на тенис клуб в Мериленд и от ранна възраст имах щастието да бъда свързан с този спорт, макар да нямах парите и възможностите на останалите деца.

Това обаче не ме спря да мечтая. Трудех се всеки ден с усмивка на лицето си. И ето ме днес на 22. Носител съм на хуманитарната награда "Артър Аш". Това малко момче с големи мечти, днес има шанс да свързват името му с твоето. Лудост, нали?

Аз знам, че това не е просто награда. Това е чест и отговорност. Аз не съм това усмихнато дете вече, аз съм човек, който трябва да носи факлата на промяна по света.

Тази година с приятелката ми направихме видеото "Ракети долу, ръце горе". Целта ни бе да обърнем внимание към убийствата на афроамериканци. Успяхме да обединим доста от цветнокожите тенисисти като Серина Уилямс, Коко Гоф, Гаел Монфис и Жо-Вилфред Цонга.

Исках хората да знаят, че всеки е важен. Няма значение кой си, откъде идваш и какъв е цветът на кожата ти. Всички трябва да имаме равен шанс да бъде специални. Аз бях едно от онези деца, които нямаха голям шанс да стигнат далеч. Тази награда обаче ми напомня, че съм тук и съм постигнал нещо. Сега искам да помогна на следващото поколение.

Нямах късмета да бъда около теб, когато вършеше твоите неща, но знам, че ти беше толкова по-голям от тениса. Честно казано, можеше да бъдеш президент! Нещо, което веднъж каза, завинаги е останало с мен: "От това, което изкараме, можем да преживеем. Но това, което даваме, прави живота."

По дяволите, това е дълбоко. Нищо, което ти си правил, не е било за теб. Просто си се опитвал да бъдеш първо човек, а после спортист. Винаги е било, за да помагаш на другите. Това е наистина вдъхновяващо.

Всички знаем колко направи аз света да бъде по-добро място. И на фона на това успя да спечелиш турнири от Шлема. Винаги съм искал да разбера как го правиш, как можеш да си успеше на корта и извън него.

Знам, че да балансираш не е лесно, особено когато погледите са върху теб. Едно от най-големите неща, които научих е, че не можеш да опитваш да удовлетвориш очакванията на другите хора. Трябва да се стремиш да бъдеш най-добрата версия на себе си и да бъдеш собственият си най-голям критик. Мисля, че това ми помага да се чувствам комфортно в собствената си кожа.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Погледнато глобално, знам, че часовникът цъка за моята кариера. Не мога да играя на най-високо ниво вечно, но ще живея още много, много години, след като прекратя кариерата си. Гадно е, че не си тук вече и нямах възможност да те срещна, но почивай в мир. Продължаваш да оказваш влияние.

Затова знам колко важно е да имаш цели и извън спорта. Не сме само спортисти. Ние сме хора. Има повече извън тениса. Наистина вярвам, че в последните няколко години намерих моя смисъл.

Осъзнах, че съм имал късмета да подсигуря семейството си финансово. Започнах да мисля: Знам, че съм подсигурен и семейството ми е добре. Но не е ли животът повече от това? Ами тези деца, които са там, където бях аз не толкова отдавна?

Преди 10 години си мислех, че би било невероятно да видя стадиона, който кръстиха на теб на US Open. Дори да вляза на "Артър Аш Стейдиъм" щеше да е невероятно за мен тогава, какво да говорим да играя там и да се състезавам на най-високо ниво. Спомням си, че се замаях, когато през 2014 получих шанс да играя в Медисън Скуеър Гардън. Бях 16-годишно хлапе от Колидж Парк, Мериланд, син на двама имигранти, загряващ най-известната зала в света за Новак Джокович и Анди Мъри.

Преди две години стигнах четвъртфиналите на Australian Open и отпразнувах като Леброн Джеймс. Човекът е един от най-добрите баскетболисти в историята и го коментира в Инстаграм. "Чакай, какво?" Не е ли лудост? Той е идол за мен и знае кой съм аз! Тези неща ме вдъхновяват. Малки деца идват при мен и ми казват, че искат да са като Франсис Тиафо. Това ме изумява всеки път.

Но заради това става дума за повече от това да подсигуриш семейството си до живот. Ами тези деца? Искам да им помогна да напишат своите истории. Ако има деца, които мислят, че не могат да постигнат мечтите си, искам да го променя. Наистина вярвам, че успехът е във всеки. Искам да изградя образ за тях, който не са мислели, че е възможен. Искам да им помогна да го направят реалност.

Показа на толкова много от нас начина и сега искам да го продължа. Искам да помогна на тези деца да разберат, че трябва да намерят своята страст и да се посветят на нея. Аз намерих моята и живея мечтата си всеки ден.

Най-важно, искам първо да са добри хора. Ти винаги си се отнасял към всички добре и с уважение. Искам да го продължа сред поколенията. Ако след години хората казват, че Франсис Тиафо първо е бил страхотен човек, а после спортист, ще бъда наистина щастлив.

Очевидно искам хората да ме запомнят и като страхотен тенисист. Но не искам да бъда от онези момчета, които са просто добри тенисисти и биват забравени. Искам да имам целия пакет, на и извън корта. Имах късмета да имам хора като теб, които са доказали, че е възможно. Знам, че трябва да продължа да работя всеки ден. Имах късмет и съм осигурен. Сега е времето да създам живот. Ти направи повече от достатъчно за света. Обещавам и аз да го направя".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos