Дания и Англия се присъединиха към Испания и Италия, за да допълнят финалната четворка на Европейското първенство по футбол.

Първенство, което се игра на 11 стадиона в 11 различни града - формат, какъвто досега футболната история не познаваше.

Между четирите полуфиналиста има едно общо нещо, което е много интересно - и Испания, и Италия, и Дания, и Англия играха всичките си мачове от груповата фаза като домакини.

Техните групи приеха срещите им съответно в Севиля, Рим, Копенхаген и Лондон. За "трите лъва", които са фаворит на букмейкърите за трофея, шест от евентуално седем изиграни мача ще са на "Уембли". Може съвсем откровено да се каже, че англичаните са домакин на този турнир.

Оказва се, че отборите, които играха всички свои мачове от груповата фаза като домакини, имат предимство спрямо останалите. Това е логично и ни напомня защо големите първенства трябва да се играят само в една държава. Германия и Нидерландия също имаха това предимство и може да се каже, че звучно се провалиха, макар че германците трябваше да играят като гост на "Уембли" в осминафиналите.

Снимка: Getty Images

При обичайния формат само държавата-домакин има тази привилегия и конкретно на европейски първенства историята сочи, че рядко тя печели шампионата. Да, случи се на три пъти - Испания (1964 г.), Италия (1968 г.) и Франция (1984 г.), но само в последния случай мачовете съдържаха в себе си групова фаза, вместо просто кратки елиминации.

Сегашните полуфиналисти играха груповата фаза не просто в своята страна, а на един и същи стадион. Това носи още по-голямо предимство, тъй като изцяло заличава пътуванията им. Франция например, на миналото Европейско първенство, на което бе домакин, игра трите си мача от групите на три различни стадиона в три различни града.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В епидемична обстановка, в която пътуванията са придружени с всевъзможни мерки, да имаш предимството да не "навърташ" хиляди километри още в груповатафаза  е безценно.

Възможността множество отбори да мерят сили на неутрален терен е нещо, което прави тези турнири специални. Връщането на стария формат с една държава домакин е задължително има и своята морална стойност.

Културата на тази страна прави всяко едно първенство уникално и незабравимо.