17-11-2017 20-11-2018

Това ли е краят за Златното поколение на Белгия?

Гръбнакът на този тим постепенно върви към изхода

12:56 | 3 юли 2021 | Редактор : Динко Гоцев 7 2885 Снимка: AP/БТА

Белгия се събуди с ново разочарование и реки от сълзи, след като очакванията за първа титла от голямо футболно първенство пак не се сбъднаха.

Евро 2020

Златното поколение, за което се заговори през 2014-а, а от тогава "червените дяволи" все тръгват като фаворит на световни и европейски първенства, сякаш е на вратата за изхода от големия футбол. Поне гръбнакът от него - със сигурност. И, ако е така, то ще слезе от сцената без дори един изигран финал.

Единственото достигане на мача за титлата за страната бе през 1980-а, когато бе загубен европейски финал от Германия.

Предишното великолепно поколение - онова на Кулеманс, Шифо, Геретс и останалите, водени от Ги Тис в началото на 80-те, стигна до четири големи турнира. И взе сребро на Евро 1980, а после до четвърто място на Мондиал 1986. Сега сходна е съдбата и на новата Златна генерация, стартирала похода си към титлите на Мондиал 2014.

Тогава тя бе победена от Аржентина на четвъртфинал. На Евро 2016 тимът пак игра на тази фаза, за да загуби изненадващо от Уелс. Две години по-късно на Мондиал 2018 дойде третото място. Сега - отпадане отново на 1/4-финал.

Много от лидерите на оригиналния "златен тим" вече ги няма, най-вече капитанът му Венсан Компани, който се отказа от футбола преди 2 години.

В петък вечер срещу Италия (1:2) средната възраст на 11-те титуляри бе малко под 27 години и то, защото на терена бе 19-годишният ляв бранител-крило Жереми Доку. Цялата защита е над 32 години, а само четирима от стартовите играчи бяха на или под 28.

Със сигурност на следващото голямо първенство няма да ги има Вермален (ще е на 37), Вертонген (35), а вероятно и Алдервайрелд (34). А останалите също не стават по-млади. Кевин де Бройне вече е на 30 г., Еден Азар - също.

Снимка: Getty Images

Ромелу Лукаку на 28 има пред себе си още няколко години голям футбол, но и той с времето вероятно ще позагуби бързина и мощ. И най-важното - ще губи увереност, че някога Белгия ще спечели нещо. Защото в най-силните години на тези футболисти, когато те диктуваха темпото на клубния футбол в Европа като играчи на топ отборите на континента, все нещо малко не достигаше.

Белгия е отбор №1 в ранглистата на ФИФА, има невероятни серии от победи и мачове без загуба, но онова, което остава в историята, са трофеите. Или поне - финалите.

"Мъката на Белгия", пише онлайн изданието на английски език "Фландрия нюз".

И припомня - отпаданията се случват по един начин, след като отборът или започва вяло и мудно, допускайки да изостане в резултата, или пък допуска такъв срив някъде в ключов момент от мача. "Липсата на концентрация при двата италиански гола е недопустима за толкова опитни играчи", пише изданието.

"Направихме всичко, което можехме - каза Де Бройне след загубата. - Турнирът бе много труден за нас във всяко отношение. Много контузии, много пътувания... Аз играх в този мач с травма в глезена, имам увредени връзки. Беше чудо, че успях да изляза на терена, благодарение на лекарите на отбора. Италия е топ отбор, наистина от първите в света. Но ние трябваше да използваме по-добре нашите ситуации."

Селекционерът Роберто Мартинес опита да бъде философски настроен, но медиите в страната намекват, че мисли за смяна на работата и завръщане в клубния футбол.

"Не се адаптирахме добре към играта на италианците през първото полувреме - каза испанецът. - Гордея се с отношението и отдадеността на моя отбор. Загубихме, но изглеждахме не по-зле от съперника. Не заслужавахме да отпаднем, но това е футболът във фазата на елиминациите. Който е по-ефективен, продължава напред.

Има ужасно разочарование у нас, много, много тъга. След всичко, което направихме в тези три седмици, просто е агония да отпаднем така."