17-11-2017 20-11-2018

Хавиер Вечния на 50: Един футболен идол от изчезваща порода

Мечтата на всеки треньор, който би искал да клонира Санети на 11 позиции

13:56 | 10 август 2023 | Редактор : Динко Гоцев 4 2691 Снимка: Getty Images

Виж още Пипо бе роден в засада и куфееше като луд на всеки гол

Като деца слушахме лафовете на родителите ни за футбола. Имаше хитове като този "не изпоти фланелката" или онзи "не си разроши прическата", а трети "не свали ръцете си от стойка Ф". Ей такива бяха - опитващи да охарактеризират и онагледят как някой се скатава на терена и не си дава зор.

Странно, но факт - един футболен звяр, който за повече от 20 години на терена не се разроши нито веднъж, е пример за себераздаване, лоялност, концентрация. Днес той навършва 50 години и продължава да е еталон. Хавиер Санети бе "идеалният футболист", когото всеки треньор в света би искал да има. Да го размножи по 11 и постави на терена на всяка една позиция в своя тим.

Аржентинецът днес е вицепрезидент на клуба, с който винаги ще бъде асоцииран - Интер. И гледа мачовете от ложите на "Сан Сиро", отново прилежно вчесан, винаги елегантен и с усмивката на човек, който не полага усилие да прави това, което прави. На терена бе същият - тичаше обикновено най-много от всички 22-ма в мача, а косата му запазваше безупречния си вид.

Не личеше да се е задъхал или изпотил. И така - две десетилетия. Футболист и човек от изчезващ вид с неговата лоялност към клуба от Милано, с отдаденост до педантичност или дори фанатизъм. И с вида на "прилежното дете на семейството" - фланелката, прибрана в гащетата и сякаш никога не нацапана. Изгладен, спретнат като четвъртокласник, когото майка му подготвя за училище, докато яде филия.

Хавиер днес - вицепрезидент на любимия Интер, все така отдаден на клуба и работата

Снимка: Getty Images

Историята на Хавиер Аделмар Санети е поучителна, а скоро ще влезе в прашасалите книги като нещо, безвъзвратно отминало в играта. Екипът с черните и сините ивици сякаш не бе на тялото, а на душата му. Сменяше го само няколко пъти в годината с друг, пак раиран - в небесносиньо и бяло на Аржентина.

Санети е легенда днес, но историята му далеч не започва така.

Роден в семейството на зидар и чистачка в Буенос Айрес преди точно половин век. За него и брат му единственото спасение от мизерията е футболът. На 16 може да стане професионалист в Индепендиенте, но отклонява предложението да подпише договор, за да завърши училище.

Така искат родителите му. През това време тренира с юношите на клуба и работи на две места, за да даде принос за нещо на масата у дома. В 4 ч всяка сутрин става, за да разнася мляко с братовчед си Родолфо, а когато свърши смяната му, отива при татко на обекта и му помага в зидането, и строителните работи. Следобед и привечер е време за футбол.

На 18 обаче Индепендиенте вече не го иска, а той подписва с далеч по-скромния Тайерес от Кордоба, далеч от дома. Там изиграва сезон във втора лига, в който е титуляр в 33 мача като опорен полузащитник. Вкарва и един гол. Вижда го Банфийлд, вече от елита. 66 мача за два сезона и идва вниманието от Европа.

Но не и преди Даниел Пасарела да му връчи фланелката на Аржентина за първи път, а е едва на 21 години.

"Той е неуморен, в очите му има огън", казва селекционерът. Три месеца след Мондиал 1994 и провала там, Аржентина е променен отбор с много млади играчи. Един от тях е Санети, който дебютира срещу Чили за победата с 3:0.

Един от ранните му мачове с екипа, на който стана символ - през август 1997 г.

Снимка: Getty Images

През лятото на следващата година Масимо Морати прави първите си трансфери като нов собственик на Интер. Най-първата от сделките е за едно хлапе от Банфийлд. Хавиер пристига в Милано, носейки футболните си обувки в малка чантичка като ръчен багаж. Отказал е да ги пусне в багажа на самолета. Да е сигурен, че ще стигнат. Педантичен, внимателен и предпазлив, знаещ колко е важно да успее във футбола.

На първия лагер и открита тренировка, тифозите питат кое е това момче. Хавиер е вчесан като студент и пристъпва леко плахо, отново носейки обувките си в ръка.

Спомня си днес, че тогава един запалянко го е посочил и е казал, че му прилича визуално на Джачинто Факети, легендата на Интер от 60-те и 70-те. И наистина, ако се загледаме в лицето, скулите, тъмната коса, сресана на път - има прилика.

Следват две десетилетия безупречност. Трябва мното да се ровим в архивите и да изгледаме стотици мачове на Интер за периода, за да намерим някой, за който да кажем: "Ей, днес Хавиер игра слабо". Няма такъв. Винаги на ниво, винаги за пример, винаги без да спести усилие дори при 3-4 на нула за неговия отбор.

Две десетилетия, в които италианската преса скучаеше около личния му живот, чист като фланелката му, сякаш извадена от пералнята по средата на мача. Но пък всички като един се възхищаваха на това, което предлагаше на терена.

За тези 19 години - точно толкова игра с екипа на Интер преди да се откаже през 2014-а, Санети смени 17 треньори в клуба. Носи лентата на ръката си от 1999-а, цели 15 години. Не премина в друг европейски клуб. Започна на 22 в Интер, завърши на 41.

С високо вдигната си глава, очи в огън, които сякаш никога не се примиряват, с достойнството на британски лорд (от онези, старите) дори при най-тежкото поражение, Хавиер Санети бе пример на футболния терен.

Единственият случай, в който "Сан Сиро" го видя гневен, бе през 1997-ма, когато Рой Ходжсън го смени минути преди дузпите срещу Шалке в реванша от финала за Купата на УЕФА. Ужасно искаше да бие дузпа. Но излизайки, видимо бесен, прегърна сменящия го Никола Берти, подаде ръка и на Ходжсън, въпреки че явно му се искаше да го удари. И това е. Такъв бе - отдаден на отбора, болно амбициозен да му помогне.

Капитан завинаги - несравним в сърцата на феновете на Интер

Снимка: Getty Images

Надмина рекорда на Джузепе Бергоми за най-много мачове с екипа на Интер в Серия А още през 2011-а (завърши с 615). Изигра общо 858 двубоя с фланелката на гранда от Милано, а в кариерата си е излизал на терена в професионални срещи цели 1123 пъти.

Само двама вратари - Рожерио Сени и Питър Шилтън, както и Кристиано Роналдо съвсем отскоро, имат повече мачове от него в цялата история на футбола! Ще го мине и Меси, който е на 10 зад него. Но други няма.

Константа и в аржентинския тим, като от 1994-а до 2011-а облече екипа 143 пъти. Спечели всичко в играта на клубно ниво - пет титли на Италия, Шампионската лига, Купата на УЕФА, 4 пъти Копа Италия.

Не спря да тича по десния фланг от отбрана до атака и на 41 години, когато вече се отказа. Жозе Моуриньо каза за него, че не е нормален човек, след като на 36 години продължава да има най-добрите показатели кондиционно в Интер.

Противникът и приятел от Милан Паоло Малдини го нарича "най-големият джентълмен сред съперниците ми", а Интер му даде пост на вицепрезидент, който само той може да реши кога да напусне. Доживот. Безсрочен ангажимент. Чували ли сте за друга такава чест?

Със съпругата му Паула

Снимка: Getty Images

Най-истинската история, характеризираща този изключително рядък и сякаш изчезващ вид екземпляр сред футболните звезди, разказва съпругата му Паула, с която са гаджета от ученици.

"На сватбата разменихме пръстени и имаше час, докато започне тържествената част с гостите. Хавиер ме попита съвсем сериозно, дали ще имам нещо против да иде да направи крос през това време!".

Да, той не спираше да тича и със сигурност дори в момента може да изиграе мач за Интер в Серия А, ако клубът се окаже в затруднено положение с травми. Наричаха го Вечният, заради това, че сякаш никой не можеше някога да си представи Интер да излиза на терена и той да не е там, най-отпред с флагчето на клуба в ръка и лентата.

Тази гледка бе всичко, което си представяхме като чуем името на гранда от Милано в цяла една епоха.

Наричаха го и Двигател, Трактор, Булдозер - защото не се спираше пред нищо. Перпеетуум мобиле. Вечен двигател. При него, ако прочетем описанието му, "коефициентът на полезно действие (кпд) е равен на 100% или е по-голям."

По-точни думи и за Санети от тези няма.

За съжаление и такива като него (не само) във футбола са на изчезване.