Не са минали и три месеца, откакто светът загуби Краля Пеле. Несъмнено най-популярният син на Бразилия из цялата планета. Човекът променил футбола. Но има един играч, който оспорва титлата му за най-обичан от народа. Нарекоха го Белия Пеле и това е символично, защото единствен той може да оспорва короната - не като трофеи и постижения, а като народна любов в Бразилия. А за милиони хора там играта футбол е еднакво важна с прехраната, семейството и другите приоритетни неща от живота.
Още по темата
На 3 март Зико - защото говорим за него, навършва 70 години. Това е човек, който значи страшно много за световния футбол и е с митичен статут в Бразилия, особено в Рио и най-вече на "Маракана", която бе превърнал в своя сцена за магии.
"Освен Пеле, никой играч в Бразилия не е идолиризан по начина, по който хората гледаха на Зико", твърди един от най-големите футболни журналисти в страната за последните 40 години - Жука Кофури. И добавя: "Гений. Магьосник."
Историята може да започне с това, че Артур Антунеш Коимбра расте в семейство, в което футболът и Фламенго са религия. Братята Коимбра, всичките петима, често изнасят лекции по минифутбол на игрищата в квартала Кинтиньо, който днес си е почти градче край Рио де Жанейро. Казват, че са били непобедими през 60-те, а най-малкият от тях - Артур, е толкова добър, че понякога големите от съперниковите отбори искат да го набият.
Постепенно в детския клуб Жувентуде го кръщават Артурзиньо, а после и Артурзико. И тогава леля му, също луда по Фламенго, един ден решава да съкрати това прозвище и остави от него само последната част. Така мъничкият свят на махалата Кинтиньо започва да нарича малкия футболен диамант с кратичкото Зико. Останалата част от планетата още не знае за него.
Момчето се появява във Фламенго на 8 години в началото на 1961-ва. Вижда на стената надпис, който и до днес седи на тренировъчните игрища на клуба, макар и те да са далеч по-модерни. "Тук ние правим своите звезди". Клубът се гордее, че това не е просто слоган.
Зико е пленен от магията на червеното и черното на Фламенго, най-популярния отбор на Бразилия. Още не знае в началото на 60-те, но това ще е неговият живот. Слабоват е и треньорите иска да натрупа мускулна маса, защото с такава физика няма как да стигне до първия отбор. На 17 години е, когато си налага най-суровия режим. За близо 6 месеца се откъсва от света напълно, само тренира като луд, храни се според програмата на Фламенго, седи у дома и не излиза никъде. Дори с момичета. Изключително трудно е на неговата възраст и в Рио, но... Жертва всичко с желязна воля. Мечтае за червено-черната фланелка, която треньорът Марио Загало му е обещал. На 18 я получава и от 1971-ва е в първия тим.
Любовта между него и торсидата на Фламенго е от пръв поглед. Кръщават го Петела от Кинтиньо. На португалски звучи доста по-добре - O Galinho de Quintino. Неуморен е, тича непрекъснато и навсякъде, с наперената си фигура и буйни коси, развяващи се наоколо. Типична визия за бразилски играч от онези години, но въпреки това много различен.
С енергията си, гениалните пасове, голове и импровизация, Зико се превръща в лидер на поколение, което се оказва едно от най-талантливите в историята на страната. Но за славата чака близо 9 години, след като едва през 80-та Фламенго е шампион. Следват още три титли в следващите седем сезона, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа, спечелени още през 1981-ва.
В декадата от дебюта му през 1971-ва до славния сезон, завършил с требъл, Петела се превръща в най-идолизираният играч на Бразилия по това време. И в световна звезда, макар липсата на интернет и социални мрежи, както и днешните водопади от информации и анализи, да не му дават възможност да оцени това напълно в онези години.
Истерията по него е огромна от Рио до Москва. Въпреки откъслечните кадри, които светът е виждал, Зико е сравняван с Пеле. И самият Крал на футбола благославя такова сравнение с изказване, че единственият играч, който вижда да се доближи до неговото ниво, е точно магьосникът от Фламенго. И така се ражда най-популярният му прякор.
Италианската преса първа го подема преди световното в Аржентина през 1978-а. Там се пише, че в бразилския отбор блести Белия Пеле. Светът харесва прякора. Зико се мръщи в началото, защото си харесва Петела. Но не можеш да направиш нищо срещу народната воля.
Петела от Кинтиньо, както продължава да си го нарича Рио, е Кралят на стадион "Маракана". В продължение на близо 20 години Фламенго играе домакинствата си само на великата арена, а Зико не прощава на никого на свещената трева. Държи рекорда по изиграни мачове и вкарани голове на арената.
В Бразилия открай време има разделение - не само във футбола. Паулистас и Кариокас. Хората от щата Сао Пауло срещу тези, които са в и около Рио де Жанейро. Пресата на вражеския лагер започва да се заяжда с десетката на Фламенго. Капитанът на червено-черните е наречен "играч само за "Маракана". Тоест - когато отборът гостува, Зико някак се губи. Доста заядливо, а и не е вярно.
Статистиките са смайващи. Кариерата на Белия Пеле приключва с 826 гола в 1180 официални мача! При това, той не е чист нападател. Невероятно, но десетката има 333 попадения на "Маракана". Почти една трета от всичките му голове идват там. Зико вкарва 509 пъти в шампионатни мачове за Фламенго, което е абсолютен рекорд на клуба. Постиженията му говорят сами за себе си. Шампионски титли, решителни голове, триумфи в Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Петела в червено и черно е Император на Рио, "собственик" на "Маракана" и притежател на всяко сърце, което бие за Фламенго.
Легендите се раждат една след друга. Като например онази, че когато се отсъди пряк свободен удар, съперникът вече си знае съдбата.
"Когато имаше пряк свободен на такава позиция, че стената да е в границите на наказателното поле, нямаше съмнение какво ще последва", разказва за него Сократес, големият му приятел от славния бразилски тим. Той играе за Коринтианс и често е страдал от фауловете на Зико.
Головете му от преки свободни са мит за Рио, и до днес в бразилските медии се употребява сравнението "изпълнява статични положения като Зико". Не като Пеле. Не като Роберто Карлуш, Ривелиньо или някой друг. Като Зико.
Импровизацията в играта му е удоволствие за гледане. Той е гений, а това признание от Загало, който е икономичен на похвали, идва като огромен комплимент. Друга градска легенда на Рио е, че когато топката отива към Зико, а той я отиграе с петичка (а го е правил хиляди пъти), времето в Бразилия спира.
Но наред с гениалните изблици, техниката и головете, идва и огромната работа. Зико е европеец по манталитет - той не спира да тича и да работи за отбора.
"Оставих кръвта и потта си за Фламенго. Дадох всичко за клуба, Бог ми е свидетел. Направих го с любов, не съжалявам нито за секунда", казва Петела.
С националната фланелка също се чакат велики дела, но съдбата е решила друго. Бразилия има такова поколение през втората половина на 70-те и началото на 80-те, че чака светът да бъде покорен. Но не става. На Мондиал 1978 всичко тръгва зле. Зико вкарва победен гол срещу Швеция в последните секунди, но мистериозно съдията от Уелс Клайв Томас свири край на мача, докато топката лети към мрежата.
След това десетката получава мускулна контузия и играе с травма. Бразилия не е далеч от финала, но в скандален мач Аржентина бие с 6:0 Перу, което е достатъчно да изхвърли селесао. И все пак - трето място на първото му световно, не е никак зле.
Четири години по-късно със Зико плака футболът. В онзи ден на барселонския стадион "Сария" сълзите текат по лицата на няколко мъже с потни златисти фланелки, но всъщност планетата също плаче. Бразилия отпада след 2:3 от Италия преди полуфиналите на Мондиал 1982 и най-талантливата група играчи, събирана някога за световно първенство, отпада. Отборът-мечта, обичан по целия свят, не стига до финала.
Плаче и техният лидер със скъсаната си фланелка с номер 10 в ръце. Огромно парче от екипа на Зико е откъснато от Клаудио Джентиле по време на битката им на терена. В главата му бушува ураган, не разбирайки как е възможно този отбор след такава игра да не е световен шампион. Някои от нас и до днес не могат да си го обяснят. Той вече може.
"В онзи ден Италия бе по-добра от нас - анализира през 2019 г. самият Петел. - Просто играха по-умно, по-спокойно и рационално. Това също е футболът, не само красивата игра, която играехме ние. С годините се научихме и ние, бразилците, да печелим с разум и рационалност, не само с импровизация".
Зико е в разцвета на силите си преди Мондиал 1982, а съставът на Бразилия е наречен "футболна симфония". В месеците преди световното първенството е спряно, а селесао тръгва на турне в Европа. Изнася такива лекции по футбол на СССР в Москва, на Югославия в Белград и на Германия в Мюнхен, че на Стария континент нямат съмнение кой ще е новият шампион на планетата. Никой няма съмнение. Бразилия изглежда от друга планета на терена с Фалкао, Зико, Сократес...
На старта на турнира много силният СССР повежда, но селесао обръща мача до 2:1. Десетката асистира на Сократес за едното попадение. След това вкарва първия гол в шотландската врата за 4:1, а после първите два в мрежата на Нова Зеландия - пак за разгром, но с 4:0. Зико е в стихията си на този Мондиал и напълно оправдава онова Белия Пеле, прилепено му четири години по-рано. Пасове с петички, удари със задна ножица, фаулове - пълна гама от великолепие. Светът го възхвалява. Това трябва да е първенството на Зико и Бразилия. Но...
В Рио нещата си тръгват постарому след световното. А именно - голове и победи за Фламенго и неговия ас. Година по-късно ръководството обаче решава, че е време да продаде 31-годишния капитан, защото парите са жизненоважни за клуба. Зико няма никакво намерение да си тръгва, но приема, защото наистина става дума за спасителна сума в касата.
И преминава в Удинезе. Не Милан, не Ювентус, не Байерн или Реал. Удинезе плаща за него 4 милиона долара, колосална сума за 1983-а. В онези времена Серия А е уникално първенство с най-добрите играчи от цялата планета.
Градът в Северна Италия има население тогава, което се побира в "Маракана" - около 200 000 жители. Повечето от тях излизат по улиците, за да посрещнат мегазвездата, която се появява в Удине със славата на един от двамата най-добри играчи в света. Другият е Марадона, който е в Наполи.
В Италия се представя силно, разбира се. Скромният отбор бие с неговите голове, но настроението, вдъхновението не е същото. Въпреки това вкарва 30 гола в 53 мача, а играе като атакуващ полузащитник. А последният му мач на "Фриули" в Удине е паметен. Той е срещу Наполи на Марадона и над 200 репортери от цял свят забавят началото, снимайки на терена, интервюирайки двамата и нажежаващи обстановката. За онези години това е мач №1 на планетата, макар у нас за това да се е знаело малко. Зико срещу Марадона - най-популярните и силни футболисти в света, един срещу друг.
Удинезе и Наполи правят 2:2, като Диего вкарва и двата гола за гостите. Зико удря две греди от преки свободни удари, но не успява да се разпише. Вторият гол на Марадона е с ръка, удивително подобен на онзи, който година по-късно ще вкара на Англия и ще се роди историята на Божията ръка. Двамата, между другото, остават добри приятели и дълго след края на кариерите им.
През лятото на 1985-а слънцето отново изгрява над Рио - Зико се прибира. Преходът на автомобила с него от летището до офисите на Фламенго продължава с часове. Хиляди запалянковци пресрещат колата още по пътя, спират я, протягат ръце през прозорците и плачат от щастие. Такова обожествяване наистина е трудно да се види другаде.
Пореден силен сезон, макар и на 32 години, го прави сигурен участник на световното в Мексико през 1986-а. За него то е трети и последен шанс да се пребори с кошмарните разочарования на 1978-а и 1982-ра.
Но през март 1986-а, месеци преди финалите, коляното не издържа. Съдбата просто е решила, че тази работа с националния отбор няма да я бъде. Зико е контузен, като опитва да се върне чак в края на май, въпреки че лекарите забраняват. Самият играч се колебае дали да рискува. Здравето му е заложено на карта. Но спомените за Аржентина - Перу от 1978-а и Джентиле от 1982-ра не му дават мира.
Федерацията иска той да играе. Отборът - също, въпреки че 4 години след испанския Мондиал, бразилските футболни художници вече не са в разцвета на силите си, а вървящи към залез. Зико се завръща като Зико - естествено, на "Маракана". В един контролен мач, за който и днес се говори не само в Бразилия, а и в нашия регион, Бразилия бие Югославия с 4:2. Петела прави хеттрик, като единият гол е... засича с петичка от въздуха центриране и го праща в обратния ъгъл (вижте го на видеото долу). Ето за тези моменти е родена легендата, че времето спира при петичките на Зико. Друго попадение идва, след като лъже цялата отбрана на съперника.
"Към Мексико със Зико!", крещят вестниците. Никой няма съмнение, че ще е в състава за Мондиала. Не напълно възстановен, Зико не е титуляр в Мексико, а по думите на десния бранител Жозимар "трудно тренира" и е с ужасни болки в коляното. Бразилия разпилява всички в групата и е на четвъртфинал срещу европейския шампион Франция. Резервата влиза през второто полувреме, а торсидата полудява.
Резултатът е 1:1, като Карека и Платини са вкарали. Бразилия има нужда от малко опит и концентрация, всичко останало е на ниво. Зико извежда Бранко сам срещу Батс, нарушение. Моментът на истината.
Зад топката е номер 10, който не е пропускал дузпа за Фламенго дори на приятелски мачове. Но в най-важния момент Зико пропуска. Светът се срива върху стадион "Халиско" в Гуадалахара, а фигурата с номер 10 и ръце на кръста, невярващо стояща около точката на дузпата, става символна за цялото първенство. Една от паметните гледки в историята на футбола.
След равенство, Бразилия пада с дузпи. При изпълненията им след края на мача, Зико вкарва своята. Този път е точен, но онази, по-важната... И отново отпадане. Пак няма титла. За три Мондиала великата десетка губи само един мач - от Италия през 1982-ра. Но нито веднъж не става световен шампион.
Зико слиза от трона си на "Маракана", но днес статуята му е пред стадиона до тези на Пеле, Гаринча и Загало. И историята му не свършва дотук.
На 38 години отиде в Япония и изгради новия имидж на Джей лигата. Игра за Кашима Антлърс, а още след първите му месеци в страната стана герой на комикси, а местните кръщаваха деца с името Артур. Толкова силно бе влиянието на футбола му.
Всъщност днес играта в Япония е изключително популярна първо заради него. Защото бе и треньор на Кашима, както и на националния отбор. За последно работи и като технически директор в клуба от 2018-а до около Коледа на миналата година. Лични и семейни причини го върнаха в Бразилия.
Като треньор води още Фенербахче, ЦСКА (Москва), Олимпиакос и националния отбор на Ирак. И пак съдбата го откъсна от световната титла с Бразилия, защото бе част от щаба на Загало през 1998 г., когато тимът мина на парад до финала... за да го загуби от Франция.
Съдба. Орисия.
Но Белия Пеле остава една от великите фигури на футбола. Вероятно някъде недалеч от Пеле, Марадона, Кройф и останалите. Според мнозина - дори и съвсем наравно и достоен да е в едно изречение с тях.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}