Световният №17 Стан Вавринка не е сред най-лесните тенисисти, които можеш да намериш за интервю. И които ще споделят съкровени мисли пред аудиторията.

Швейцарецът, който е трикратен шампион в Големия шлем, даде именно такова интервю, в което говори за най-хубавите си моменти, най-лошите и отношенията със сънародника Роджър Федерер. Ето какво сподели коравият противник за всеки от асовете, наричан с уважение Големия Стан.

За ситуацията с Covid-19: Избрах тренировъчен план, който се гради ден за ден, защото в един момент ще трябва да си поставиш краен срок, дори и да не е сигурен. САЩ все още е в криза заради коронавируса и никой не знае как ще се случат нещата там. Говорим за мачове без публика, затваряне на играчи в хотели. Всички знаем, че трябва да се направи още много. Като атлети, ние умеем да се адаптираме.

За най-добрият момент в кариерата му - титлата на Australian Open през 2014: Определено турнирът в Мелбърн оформи моята кариера. Това е Голям шлем и няма нищо по-добро. На този 26 януари, 2014-а, беше пикът на моя живот. Беше мечта. Летях в облаците, бях на път да играя първия си финал и то срещу Надал, който бе №1 в света. В най-лошия сценарий просто щях да загубя.

За проблемите на US Open преди четири години, когато повърна преди финалния мач: Бях на 31 и смятах, че това може да е последният ми шанс за титла в Големия шлем. Загрявката не се получи. Беше много ветровито, бях напрегнат и се чувствах зле. Отидохме с отбора да ядем и аз се изолирах в края на масата, бях си сложил слушалките и не исках да говоря с никого. След обяд отидох в съблекалнята, до физиотерапевта, загрявах. 5 минути преди да изляза на корта изведнъж се почувствах ужасно и бях много нервен. Започнах да плача и повърнах. Магнус дойде да говори с мен и успях да се възстановя точно преди да видя Новак в тунела да дава интервю преди началото на мача.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Най-лошият му момент: Полуфиналът на финалния Мастърс срещу Федерер през 2014-а. Загубих този мач, след като имах четири мачбола. Трябваше да спечеля, но не направих достатъчно. Беше Мастърс полуфинал, най-големият турнир след шлеовете и той събира осемте най-добри играчи в света. Ако бях стигнал до финал, където можеше да бия Джокович, щеше да е голямо нещо. Изпуснах тази възможност и го понесох много тежко. Едвам спах и разсъждавах много. Това, което ме спаси, бе срещата с швейцарския отбор на Купа "Дейвис" дни по-късно.

За отношенията му с Федерер: Той ме научи на много неща. Когато станах професионалист, той вече бе №1 в света и бе спечелил няколко титли в Шлема. Малко млади играчи имаха възможността да тренират с шампион от неговото ниво. Винаги съм обичал да се уча от другите и често казвам, че дължа много на Федерер, Надал и Джокович за титлите си в Шлема. Определено съм играчът, който е тренирал най-много с тях. Гледах и много от мачовете им. В началото на кариерата ми имах възможността да получа съвети от Роджър преди да се изправя срещу най-добрите. Той ми беше като по-голям брат на корта.

Какъв съвет би дал на тези, които се започват с тениса: "Важно е да се живее в настоящия момент. За 20 години постоянно съм в пресата, срещам се с фенове, пътувам, ходя на турнири и тренирам. Дните ми са изпълнени с много неща, но въпреки това оставам спокоен.

Знаят ли феновете защо Вавринка удря бекхенд с една ръка?: Докато бях на 11 удрях с две ръце. Тогава треньорът ми Дмитри Завялов видя, че не ми е комфортно и ме посъветва да променя на една ръка. В началото беше много трудно, защото на тази възраст не си особено силен физически. Оказа се, че си е струвало.