17-11-2017 20-11-2018

Тенисист №1 в света в момента: Титлата в София като емоции не отстъпва на тази от Мастърс

Даниил Медведев за целите си, за шестте поредни финала и как се постига това слонско спокойствие

17:32 | 25 октомври 2019 | Редактор : Динко Гоцев 8 4645 Снимка: LAP.bg

В момента Даниил Медведев е тенисист номер едно в света - като спортна форма и резултати в последните месеци. След шест поредни достигнати финала, включително с титлата на Мастърса в Шанхай преди две седмици, той е в невероятна серия.

Още по темата

Руснакът е №4 в ранглистата след тримата най-големи в мъжкия тенис, но категорично не им отстъпва в показаното от лятото насам. Медведев говори в интервю за руската медия "Спортс.ру" за нещата на корта и извън него, за сезона си и целите.

Той ли е най-актуалният играч в света?

Не искам аз да го казвам, защото е нескромно. В този етап от кариерата ми и от годината, нещата се развиват добре. Прочетох някъде, че съм петият тенисист в историята, който е успял да играе шест финала в поредни турнири. Това си е сериозно постижение.

Не мога да кажа, че съм го очаквал. Но е плод на работа, а не на случайност. Винаги съм бил готов психически, че успехът е зад ъгъла, просто трябва да се потрудя да го достигна.

Как се прави такава серия?

Във всеки мач в този период откривах по нещо ново в себе си. Нещо положително и ново. В някои двубои цялостното ниво на играта ми бе възхитително високо. В други сервирах страхотно. В трети обръщах мач, който изглеждаше загубен. Например, във втория кръг на US Open срещу Уго Делиен, едва не паднах на корта. Толкова зле ми беше. Спрях се и седнах на стола в почивката, като си казах: Е, добре де, случва се. Ще има и следващ турнир тук, така било писано. Но не - станах, продължих, някак се възстанових и победих.

За пословичната му невъзмутимост и спокойствие на корта

Всъщност, това повече изглежда така отвън. Аз съм изключително спокоен човек извън корта, просто нищо не ме бута. Но в играта съм друг. Адреналинът е голям, нервите, емоициите. До един момент правих доста глупости по време на мачове, слепи изблици на гняв и други такива. Работя усилено над това, искам напълно да ги изчистя. Помага ми, когато някой от щаба ми каже: Ти си добро момче, защо правиш тия глупости. Това ме разсмива.

Влиянието на съпругата му

Даша ме е научила на много и продължава да го прави. Тя ми дава ежедневно уроци. Аз често давах повече на хората около мен, отколкото запазвах за себе си - като енергия и отношение. Все гледах някого да не обидя, на някога да помогна, дори жертвайки моите неща. Но в последната година приоритет е друго - твоят живот си е твой живот, никой няма да ти помогне. Вече мисля основно за семейството си, то е мое семейство и това е най-важното. След сватбата всичко се промени.

За титлите и победите, но и за загубите

Мразя да губя. От дете съм такъв. Това не значи, че съм кофти губещ, в смисъл на вманиачаване. Съвсем не. Защото това понякога се обръща срещу теб. Започваш да обвиняваш всичко и всички - вятъра, топките, корта... Имал съм такива моменти, но са в миналото. Никога никой друг не е виновен за поражението ти. Както и никой друг не побеждава вместо теб.

Победите и титлите са хубаво нещо. Емоцията е голяма. Не се е променила от юношеските турнири. И сега мога да кажа, че титлата в София от началото на годината на ATP 250 не е различна като емоция от тази в Шанхай или Синсинати на Мастърс. Съвсем сериозно! Един ден сигурно ще ги деля на по-важни и по-маловажни, кой знае. Но засега всички са еднакво приятни.

Няма ли да го разучат съперниците за следващия сезон?

Е, Циципас пет пъти вече опитва да намери път да ме бие, но нещо не се получава...