Треньорската професия във футбола в последните години е тежък занаят, с който някои се справят отлично, а други бързо минават през месомелачката и излизат от другата страна увредени.
Конкуренцията на пазара е жестока, а пенсионирането става едва след 70-ата, понякога 80-ата годишнина. За тези, които успяват. Други рано напускат пистата и спират двигателя на амбициите, след като футболът им доказва, че е безскпрулен в своя модерен, обсебен от резултати и трофеи вид.
През новия 21-ви век няколко имена в тази професия се утвърдиха и с многогодишната си работа вече имат статут на светила. И това не е лично мнение или субективно такова, а се базира на резултатите. Те са най-важното мерило за професионалните качества на един треньор.
Затова - да се опрем на статистиката, когато ги наричаме "най-успешните". Тази конкретно е за това кои са десетте най-печеливши треньори в рамките на настоящия век. Но под успех тук не се изброяват спечелените титли и купи, а точките, които те са достигнали с отборите си в големите пет първенства на Европа - Висша лига на Англия, Серия "А" на Италия, испанската Ла Лига, френската Лига 1 и Бундеслига (Германия).
Ето и как изглежда класацията:
1. Карло Анчелоти, 1434 точки в 706 мача
Италианецът е едно от най-големите имена на треньорската професия и факторите да е най-успешен в тази класация са няколко. Например - възрастта. Татко Карло, както го наричат много от футболистите му, вече е на 62 години, но въпреки това получи предложението да води Реал Мадрид през този сезон. Под негово ръководство Кралския клуб се движи добре на върха в класирането и като цяло да назначиш човек като него никога не е грешка.
В своята славна треньорска кариера Анчелоти спечели Висшата лига с Челси, Бундеслигата с Байерн, Серия "А" с Милан и Лига 1 с ПСЖ. Единственото титла от първенство, която му убягва е тази в Ла Лига, но нищо чудно да го направи този сезон, предвид кризата в главния конкурент Барселона. Излизайки от рамките на местните шампионати, Карло има три трофея в Шампионска лига, а освен това е печелил купите на Италия, Испания, Англия и Франция.
През годините Анчелоти се показа като изключително иновативен в стила си на треньорство и често сменя схемата на игра и изпълнителите. Стилът с 4-4-2 научи от големия Ариго Саки. Под негово ръководство се разви златното поколение на Милан с Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Алесандро Неста, Кларънс Зеедорф, Кака, Шевченко и т.н.
2. Арсен Венгер - 1381 точки в 702 мача
Феновете на Арсенал изгониха с "крясъци и пръчки" своя легендарен наставник Венгер през 2018-а, но в годините след това започнаха да осъзнават колко страхотна работа е вършил той начело на клуба. Да се задържиш 22 години начело на един от големите грандове на Европа е нещо уникално, още повече, че до голямата степен самият Венгер имаше солидна част от заслугата клубът да бъде категоризиран като такъв.
1381-те му точки дойдоха само под ръководството на лондонския клуб, като в този период той спечели Висшата лига два пъти - през 2002-а и 2004-а. В 21-и век завоюва седем купи на Англия и стигна финал на Шампионска лига, който загуби от Барселона.
В цялата си треньорска кариера Венгер изповядваше филососифята, че играчите трябва да се учат от собствените си грешки. Воден е от интуицията си и конкретните заключения, а не от постоянни заповеди, които трябва да дава всяка седмица. Той успя да помогне на играчи като Патрик Виейра, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Сеск Фабрегас да развият играта си до степен, в която всяка седмица да предлагат нещо ново.
3. Жозе Моуриньо - 1194 точки в 561 мача
Това категорично е най-противоречивият треньор на 21-и век, най-вече заради скорошните си неуспешни периоди в Челси, Манчестър Юнайтед и Тотнъм. Той не би ги нарекъл разочароващи, но точно самочувствието, което проявява, е неговият чар. А то не е никак безпочвено - трети е в тази класация след триумф във първенствата на Испания, Англия (три пъти) и Италия (два пъти). Освен това спечели купите и на трите държави, в които се подвизаваше и продължава да се подвизава. Както и два пъти Шампионската лига с Порто и Интер.
При първия си престой в Челси между 2004-а и 2007-а Жозе спечели 67% процента от мачовете си, което е огромен успех за конкурентно първенство като Висшата лига. С Реал Мадрид пък процентът му се покачи до 72.
Моуриньо винаги е получавал похвали за бързите си реакции в хода на мачовете и умението си да разчита конкретните ситуации. Често е считан за дефанзивен треньор, но точно тази тактика му донесе големи успехи през годините.
4. Сър Алекс Фъргюсън - 1132 точки в 513 мача
Големият шотландец е считан от мнозина за най-великия треньор на всички времена и феновете на Манчестър Юнайтед биха извадили аргументи в подкрепа на едно такова твърдение. След оттеглянето му през 2013-а те само с умиление си спомнят за твърдия му характер, безкомпромисния подход и най-важното - умението да се печели на всяка цена.
Фъргюсън успяваше да накара играчи със съмнителни качества да играят като световни звезди, а едно от оръжията, които използваше, бе страхът. В епохата на мултимилионните сделки и седмични заплати от над 300 хиляди паунда, това страхопочитание вече е невъзможно. Точно за това той бе различна порода треньор.
В рамките на века шотландецът спечели с Манчестър Юнайтед осем шампионски титли и една купа на страната. През 2008-ма вдигна и купата на Шампионска лига над главата си след триумф над Челси на финала.
5. Хосеп Гуардиола - 1093 точки в 453 мача
Каталунецът е с най-малко водени мачове в тази класация, тъй като е и най-млад, на 50-годишна възраст. Пред него сякаш има още много години на доминация в европейския футбол, позлатена с всякакви трофеи.
Звездата му изгря в Барселона, където бе и прекрасен играч. Като треньор успя да изгради най-доминантния състав на века и да го превърне в легендарен. Онази Барса между 2008-а и 2012-а беше отбор, от който всеки съперник се страхуваше. За четири сезона успя да спечели три пъти титлата в Ла Лига, два пъти Купата на страната и два пъти Шампионска лига. След това дойде периодът в Байерн Мюнхен, където също бе много успешен. Но най-дълго се задържа в сегашния си отбор Манчестър Сити, което във времето бе считано за изненада. Трите титли във Висшата лига с отбор без традиции като "гражданите" дойдоха с доминиращ футбол и използването на утвърдено ядро от футболисти.
Гуардиола сякаш е най-добрият в четенето на играта и това са го казвали не един или двама бивши негови футболисти. Той има умението да предвижда какво ще се случи на терена след няколко минути и да превръща отбора си в елегантна машина за терор над съперника. С темповете, с които печели, може и да стане първи в тази класация след още няколко години.
6. Юрген Клоп - 1055 точки в 569 мача
Предвид 54-те години на Клоп големият му актив за мнозина може да идва като изненада, но имаме навика да забравяме периода му в Майнц. Там той изгря за професията със солидни седем години, макар и без трофеи на сметката си. Последваха седемте блестящи години в Дортмунд, които донесоха две титли в Бундеслигата, Купа на страната и финал в Шампионска лига - все успехи, които "жълто-черните" бяха позабравили с треньорите преди Клоп.
Това, което сътвори Клоп в Ливърпул, е нещо знаменито. Да, той вече се бе утвърдил като добър и печеливш треньор, но малцина очакваха да превърна мърсисайдци в машина за победи. Успя да изгради единайсеторка, която спечели Шампионска лига и първа титла в Англия от 30 години.
Уникалното при Клоп е подходът му да се изравнява с играчите и да става един от тях. В списъка на съвременните треньори той безспорно е най-добрият мотиватор и до голяма степен напомня за Фъргюсън и Венгер.
7. Рафаел Бенитес - 1013 точки в 572 мача
В последните години 61-годишният испанец се подвизава в средата на Висшата лига с ръководство на Нюкасъл и Евертън, но той обича различните предизвикателства и знае как се печели. Периодът му във Валенсия между 2001-а и 2004-а безспорно бе най-успешен с две титли от на Испания. Това си остава и единственото първенство, което успя да покори.
За Рафа обаче най-големият успех бе Шампионската лига с Ливърпул. Уникален сред останалите треньори е с това, че е много трудно да бъде задоволен от представянето на играчите си и рядко ги хвали за показаното. Но не може да му се отрече, че е майстор на елиминационните мачове.
8. Клод Пюел - 1008 точки в 705 мача
Треньорската кариера на французина Пюел започна няколко месеца преди началото на настоящия век и то по какъв начин - титла с Монако. Тя си остава и единствената в неговата кариера.
След това бе начело на Лил, Лион и Ница преди да опита от предизвикателството на Висшата лига с кратки престои в Саутхемптън и Лестър. Вече трети сезон е начело на Сент Етиен и продължава да трупа точки към статистиката си, която изобщо не е за подценяване.
Върви наравно с Анчелоти по активност в големите първенства, но статистиката на италианеца е далеч по-впечатляваща.
9. Клаудио Раниери - 998 точки в 593 мача.
Този 70-годишен италианец е виждал всичко във футбола. Ако трябва да търсим разноцветна треньорска кариера, то това е човекът. Бил е в Италия, Испания, Франция, Англия, та дори и за кратко бе начело на националите на Гърция.
Точките се трупат, а единственият значим трофей, който спечели, бе най-впечатляващият може би в цялата история на футбола. Покоряването на Висшата лига с Лестър през 2016-а го въздигна като митологична фигура за феновете и даде плод на наученото от него в треньорската кариера, която започна през 1997-а. Да спечелиш първенство, пълно с колосални отбори, с тим като "лисиците", е направо научна фантастика.
В момента е начело на Уотфорд, след като преди това бе в Сампдория и Рома.
10. Мануел Пелегрини - 954 точки в 550 мача
Чилиецът е най-успешният южноамерикански треньор в европейския футбол през този век в ниша, в която се разчита основно на светила от нашия континент.
Той се премести в Европа през 2004-а, когато бе привлечен от Виляреал и кулминацията бе през 2008-а, когато класира "жълтата подводница" на второ място. Последва противоречив период в Реал Мадрид и силен в Малага, за да се озове в Манчестър Сити, където вдигна трофея на шампион във Висшата лига през 2014-а.
В момента води Бетис и отборът му е в челните места на испанския шампионат, а и се подвизава в Лига Европа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}