От няколко дни в социалните мрежи бушува буря около едно българче, което изуми дори легенди в тениса с видяното в съвсем кратки видеа от неговите тренировки и мачове. Хора като Брад Гилбърт, Ник Болетиери и други емблематични фигури в треньорския занаят зад Океана, не скриха удивление от гледката.

А тя е на 10-годишния Теодор Давидов, който играе тенис и с двете ръце. Не, не - не държи ракетата с две ръце при бекхенд, както е при повечето тенисисти, и то далеч по-големи на възраст. Той играе форхенд с лявата и дясната ръка почти еднакво добре. Ракетата се прехвърля от едната в другата ръка. Изумително, наистина!

В английския език това се нарича Ambidextrous, както вече се пише за Тео в САЩ, където той живее. На български най-буквалният превод е "еднакво умел и с двете ръце", като терминът е преведен и също се използва - амбидекстър.

Гледката на играта на Теодор е наистина впечатляваща. Той сменя ръката и праща форхендите ту с лявата, ту с дясната. Баща му Калин, който през миналата седмица се оказа под светлините на прожекторите след турнира Easter Bowl за деца до 12 г., коментира: "Да, има два форхенда, но има и два бекхенда!". Ето това вече е новина, тъй като амбидекстрите в тениса, а те не са никак много, играят само форхенд.

Кадрите от надпреварата обиколиха интернет, а Пол Макнами, дългогодишен организатор на някои от най-големите турнири в света, и добър приятел на България, възкликна: "На тази възраст с два форхенда "ала Рафа Надал"... Това просто е феномен!".

Семейството на 10-годишното момче отдавна е зад Океана и живее в Денвър, Колорадо. Детето е родено на 26 август 2010-а в София, но година и половина по-късно вече е на хиляди километри от родината.

На 3 години са първите опити да удря тенис топка, като баща му - бивш волейболист, закача една топка на тавана и хлапето просто опитва да я уцелва. Още на 4 и половина е част от местния тенис клуб Colorado Athletic Club Monaco, където тренира по два пъти на ден. На 5 се състезава в дивизията до 10 г., а на 7 години печели на сингъл и на двойки турнира "Little Mo International" в Палм Бийч. Преди да навърши 8, бащата решава да включи и лявата ръка в процеса.

Програмата му за тренировки е като на професионалист, има фитнес занимания извън корта, освен това кара ски и велосипед, плува. Тича, вдига тежести. Не по-малко от 30-40 часа на седмица отнема пълната му физическа натовареност. Извън учението.

Хранителният му режим също е строго организиран, а момчето е вегетарианец като родителите си. Вече се занимава и с йога. За семейството тя е нещо повече от тренировка, това е начин на живот. Баща му е изучавал тайнството на йогата и в Индия, а двамата с майката Елена имат клиника в Денвър за акупунктура, нервно-мускулна терапия и други практики за лечение.

А времето и усилията, инвестирани в спортното развитие на детето, са като допълнение. Но се оказва, че заемат огромна част от живота на Давидови.

За да работи на тенис корта като амбидекстър се изискват немалко занимания и "тренинг" на мозъка, на психиката. За да се постигнне пълен баланс между лявата и дясната половина в играта.

А това носи дивиденти не само като техническо оръжие, а и за тялото. Натоварването е с 50% по-малко за китки, лакти, рамене - там, където един тенисист се изразходва и амортизира най-бързо. А и е ясно, че  дори да се контузи в играта някое от тези места на лявата ръка, просто заиграваш изцяло с дясната. Или обратното.

Участието му на турнири с по-големи деца вече предизвика вниманието на света, а то не е само като удивление от това да видиш как един хлапак удря топката като на някакъв монтиран материал, обърнат огледално. Лява, дясна, лява, дясна...

 

Професионалното му бъдеще вече е обект на разглеждане и обсъждане, като академии като тази на Ник Болетиери във Флорида или дори Патрик Муратоглу, са проявили интерес. Изборът ще дойде в един момент, но засега момчето си е в Колорадо.

Не е ясно накъде ще продължи развитието си, но прогнозите в САЩ са, че на 13-14 години той ще бъде най-нежеланият съперник на корта за връстниците си, че и за по-големите. Просто е много трудно да предвидиш ударите му, идващи под странен ъгъл за стандартното мислене на един тенисист. А когато към това се прибави силата, която неминуемо ще трупа в ръцете и тялото си...

Тенис треньорът Кайл Лакроа, видях видеата от Easter Bowl, написа в профила си в Туитър, че това е като "швейцарско армейски ножче" - отвсякъде излиза ново и ново оръжие. Не знаеш как да го предвидиш и да му се противопоставиш.

В тениса амбидекстрите са изключителна рядкост, като на най-високо ниво помним Евгения Куликовская от Русия, която през първото десетилетие на новия век стигна до №91 в ранглистата, но без да спечели голяма титла в кариерата си (общо има 4). Друга такав фигура е Люк Йенсен, американец, който пък спечели "Ролан Гарос" на двойки през 1993 г., а прякорът му бе Двуръкия Люк.

Японката Кимико Дате и австралиецът Фрю Макмилън също имаха успехи в тура, но след като и двамата рано в своите кариери предпочетоха да играят само с една доминираща ръка.

Историята на Тео е вайръл хит в момента и никой не може да предвиди как ще се развие тя в следващите години. До времето, в което евентуално да е професионален играч, има доста вода да изтече. Но със сигурност е история, която си струва да се следи отблизо.