17-11-2017 20-11-2018

Няма сума, с която да ме купят. Той е Свещената ръка. Най-добрият, който не игра в НБА

Няма баскетболист, който да е вкарал повече точки от Оскар Шмит

09:00 | 20 декември 2020 | Редактор : Александър Сотиров 11 10178 Снимка: Getty Images

Бразилия винаги е свързвана с футбол, когато стане дума за спорт. Какво ще кажете обаче за баскетбол? За някои може да е странно, за други вероятно не, но е факт - един от най-великите баскетболисти в историята е бразилец. Точно така. Баскетболист. Не Пеле, Гаринча, Сократес, Ромарио или Роналдо. Не футболист.

А Оскар. Оскар Шмит от град Натал, чието име в буквален превод от португалски означава Рождество.

Един баскетболист, който превръща в празник за малки и големи всяко свое появяване на паркета. Един от многото великани, останали далеч от НБА, но съвсем резонно определян като “най”. Най-добрият реализатор в цялата баскетболна история. Както и най-добрият, който така и не отива при най-добрите. В Обетованата земя, наречена Национална баскетболна асоциация.

Бразилецът донякъде е изпреварил времето си. В епоха, в която играчите над два метра в повечето случаи са принудени да играят под коша, 205-сантиметровият Оскар твори чудеса по целия периметър, от средно разстояниe и общо взето откъдето си пожелае. Сега е нещо нормално да чуем за 205-сантиметров гард или крило, но не и във времето, по което играе Оскар Даниел Бесера Шмит.

Снимка: Getty Images

Баскетболът е създаден преди почти 130 години от д-р Джеймс Нейсмит, а в цялата история на играта няма по-добър вкарвач от Оскар, колкото и наглед силно да звучи това подобно твърдение. Трудно е даден играч да бъде коронясан с подобно прозвище, но статистиката казва достатъчно. Защото все пак - мъжете лъжат, жените също лъжат, но не и цифрите.

Оскар има 49 737 точки, които са реализирани в клубните му отбори, както и в националния тим на Бразилия. И до днес той е водещият реализатор на олимпийски игри (1093 точки) и световни първенства (906). На клубно ниво играе за Палмейрас, Сирио, Америка до Рио, Коринтианс, Гремио и Фламенго в родната си страна, както и за испанския Валядолид и италианските Павия и Казерта, като във втория отбор е съотборник с Георги Глушков.

НБА няма как да остави подобен играч далеч от светлините и през 1984, когато е на 26, Шмит попада сред избраните в Драфта. Ню Джърси Нетс го взимат, но той така и не стига до американския баскетбол. В същия Драфт, в който Чикаго избират Майкъл Джордан, бразилската сензация със запомнящо се име отказва да направи следващата крачка в баскетболния си път.

Как така най-добрият играч извън НБА не иска да отиде там?

Отказва предложението за гарантиран договор от страна на Нетс, защото то е по-ниско от финансова гледна точка от тогавашния му договор в Италия. Но това далеч не е най-ключов фактор при решението му. Ако отиде в НБА, няма да може да играе за любимата си и така обичана родина - Бразилия. По онова време правилата са такива - играчите от НБА нямат право да играят за националните си отбори, а тази забрана отпада чак през 1989 година, когато Свещената ръка, както наричат Шмит, вече е прехвърлил тридесетте.

"Парите не стояха на дневен ред. Нямаше сума, с която Нетс можеха да ме купят. Защото от другата страна стоеше националния отбор. Това е. Кратко, просто и ясно. Да играя за Бразилия е нещо, което не може да бъде закупено и с всичките пари на света. Говорим за гордост. А в днешно време някои баскетболисти дори отказват да играят за родината си. Това е нещо, което не разбирам и ме натъжава", разсъждава години по-късно Шмит и подчертава, че не парите, а правилата са го накарали да вземе това решение.

Дебютира през 1974, когато е на 18 и се отказва през 2003, вече на 45. По време на сезоните му в Италия се сдобива с фен, който тогава е малко момче, но по-късно, когато вече е познат на целия свят, ще разкаже за това. Този фен се казва Коби Брайънт и през 80-те расте на Апенините, защото баща му играе там. И приживе е категоричен - ако Шмит бе играл в НБА, то щеше да е един от най-големите баскетболисти в историята на Асоциацията.

Снимка: Getty Images

“Ако бях отишъл в НБА, щях да бъда един от десетте най-велики играчи в историята, не просто на НБА, а на играта въобще. Тогава всичко се свеждаше до играта един на един, винаги, а това за мен никога не е било проблем. Може би ако ме дублират би било по-трудно”, смята още машината за точки, който играе професионално почти три десетилетия.

Историята ще помни винаги хилядите точки на Оскар. Невероятните уроци по това как се бележи. Големите дуели с Дражен Петрович и Реал (Мадрид). Безкрайните индивидуални постижения. Но отвъд играта стои един триумф, който е по-важен от всички онези на паркета.

Снимка: Getty Images

Отвъд безкрайните точни стрелби и скъсаните мрежички. През 2013 година Оскар Шмит печели най-голямата си битка. Тази за живот. Има тумор в мозъка, който е отстранен след серии от химиотерапия и успешна операция.

Много хора ще се питат как ли би изглеждал в НБА. Какво ли щеше да се случи, ако правилата бяха различни. Ако човекът, вкарвал по близо 30 точки средно на мач на Олимпиадите, на които е играл, бе решил да обърне гръб на Бразилия, за да отиде при най-добрите.

Но никога няма да разберем.

Защото никой не може да оспори нито едно решение на Свещената ръка от Натал.

На Оскар Шмит, който обича родината си повече от всичко. И може би не един или двама спортисти могат да го използват като вдъхновение днес. В свят, в който комерсиализацията отдавна е пуснала пипалата си върху професионалния спорт.

ИЗБРАНО