17-11-2017 20-11-2018

За ФИФА, победителя Меси, вечните Рамос, Модрич и Марсело, и един граждански бойкот

Няма идеална формула за избиране на индивидуални победите във футбола, тази е една от най-добрите

13:55 | 24 септември 2019 | Автор : Динко Гоцев 13 3431 Снимка: Getty images/ Guliver photos

Реакциите след галавечерта на ФИФА в "Ла Скала" са крайни - от пълно прехласване пред величието на победителя Лео Меси, до недоволство от това как той печели в конкуренцията на Върджил ван Дайк, Роналдо и т.н.

Разбира се, колкото и индивидуални класации да има в отборния спорт футбол, толкова ще горят спорове около тях. Няма как всеки да е на едно мнение.

Обективната оценка не е лесна, но нека опитаме да анализираме наградите, както и - и това е доста важно - начина, по който се избират победителите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Да започнем със смисъла на такъв тип анкети.

Да избереш най-добър индивидуално футболист в спорт, в който за успеха на един отбор са важни 11, а понякога 14-15 или 18 играчи, е адски трудно. Нека приемем, че наградата Играч на 2019 г. е за особено ярък личен принос при значим успех на отбора ти.

Меси през 2019 г. стана шампион на Испания, загуби финал на Купа на краля, полуфинал в Шампионската лига и полуфинал в Копа Америка с националния отбор. Припомняме, че Барса бе фаворит в споменатите три турнира, а Аржентина - един от двата фаворита за титлата на континента си.

Не може да се каже, че отборите на Лео са направили потресаваща година. В никакъв случай - не и слаба.

В личен план той бе ярък с голове някъде до края на месец март - включително по два във вратите на Манчестър Юнайтед и Ливърпул в елиминациите на Шампионската лига... След това - и Меси не бе Меси, и Барса не бе Барса. Елиминиран в реванша от Ливърпул с паметно 0:4, загубил финала от Валенсия за Купата на краля, изгонен в мача за трето място на Копа Америка...

Разбира се, аргументът, че Меси продължава да е вероятно най-добрият играч на новото време във футбола и един от петимата топ футболисти в историята, не е лишен от сила.

Важно е да добавим детайла, че в анкетата на ФИФА гласуват капитаните и селекционерите на националните отбори. Плюс по един журналист от държава. Трудно е да намерите по-компетентен вот от този на хората, които са част от играта.

Ван Дайк и Ливърпул спечелиха Шампионската лига и Суперкупата на Европа, направиха невероятна година с една загуба в първенството и водят в момента с пълен актив в Англия. Тепърва могат да станат и световни клубни шампиони.

Ван Дайк е големият лидер на отбора, а хора като Мане и Салах в определени моменти изпъкваха с ключови голове.

Спорно е дали Меси заслужава повече и от тримата да е №1 конкретно за тази година. Никой не спори за това дали те са по-големи футболисти от Лео генерално.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Роналдо не направи най-голямата си футболна година, но бе голмайстор на Ювентус, спечелил титлата в Италия - съпоставимо с тази на Барса в Испания. Отпадна на четвъртфинал в Шампионската лига, където също имаше големи моменти - хеттрикът срещу Атлетико изпъква.

Заби такъв и на полуфинал в Лигата на нациите, която после спечели като капитан с Португалия, побеждавайки Холандия на Ван Дайк.

Това са обективните реалности, изводите са индивидуални - всеки може да има своето мнение. Това на капитаните и треньорите го виждаме. И трябва да го уважаваме.

Виж, отборът на ФИФА за годината си е скандален, както и да го погледнеш. Там вече е трудно да намериш обяснение за някои имена.

Като се започне от факта, че в 11-те най-добре представен е Реал Мадрид, който има вероятно най-лошата си година от десетилетия.

Как Марсело, Рамос и Модрич попадат в този "идеален отбор", остава пълна загадка. Да, те са добри футболисти, спор няма. Но през изминалите месеци бяха част от един грандиозен провал.

През пролетта Реал не го би само, който не го хвана - и в Примера, и в Шампионската лига. Сега отново не стартира силно, а индивидуално Модрич, Марсело и Рамос са си направо сиви в представянето. Но... там са. Сред 11-те, както обикновено.

Контрастът с това, че няма нито един представител на Манчестър Сити, който статистически и като постижения е, може би, най-силният клубен отбор в света. Тимът на Пеп Гуардиола направи невъзможния требъл на английския футбол - трите трофея в един сезон. Никой за 150 години професионална игра на Острова не бе го постигал.

Сити може да даде на този "идеален тим" с лекота поне трима - Бернардо Силва, Серхио Агуеро и Рахийм Стърлинг (може да се добявят и още). Хора, направили постоянно силна година, спечелили трофеи и играли на много високо ниво.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ако задълбаем, трябва да попитаме и как няма представител на финалиста в Шампионската лига Тотнъм (Кейн, Сон, Ериксен или Алдервайрелд - например), защо липсва Мане или Салах за сметка на Мбапе, който категорично няма година, каквато за него бе миналата... И още.

При треньорите - субективно е, но поне може да се каже, че спечели треньор-победител. Юрген Клоп бе пред Пеп Гуардиола, но и обратната поредност щеше да е заслужена.

Пренебрегването на Сити, който не взе нито една индивидуална награда и няма човек в идеалните 11, е най-големият скандал на церемонията. Неслучайно клубът не прати представител сред официалните лица, нямаше го и Пеп. "Гражданска" позиция, официализирана с това, че днес отборът с този прякор има мач от турнира за Купата на лигата.

И това наистина си беше бойкот. Какъвто направи и Кристиано Роналдо, който пък не пропътува неголямото разстояние от Торино до Милано, явно знаейки, че няма да е първи.

Церемонии, анкети, спорове... Винаги ще е така във футбола с индивидуалните награди.