17-11-2017 20-11-2018

Защо Меси е кралят: 36 трофея за 16 години. С 33 гола във финали

Удивителните статистики казват (почти) всичко за гения на нашето време във футбола

10:39 | 18 април 2021 | Автор : Динко Гоцев 22 12317 Снимка: Getty Images

Покойният великан на баскетбола Коби Брайънт обичаше да разказва една история в не едно интервю. През 2005-а Барселона гостуваше на турне в Лос Анджелис и обичащият безкрайно футбола Коби отива на среща с отбора, говори си дълго със своя приятел Роналдиньо - футболист №1 в света в онзи момент.

"Ела да те запозная с едно момче - казва му бразилецът. - Той ще бъде най-добрият на планетата. В цялата история на футбола!" Брайънт с усмивка прибавя това, за което и без това се досещаме. Това е запознанството му с Меси.

Именно в същата 2005-а Лео спечели първите си два трофея като професионален играч. Игра малко, но стана шампион и окачи медал с Барселона в испанското първенство, а през лятото вдигна световната купа до 20 години с Аржентина. Престижно първенство, където светът около 35 години по-рано забеляза великия Диего Марадона.

На финала Лео вкара два пъти срещу Нигерия за победата с 2:1 и вече бе звезда за аржентинците, както и за хората около Барса. Останалите още само чувахме и виждахме по малко от това, което предстои.

В събота вечер Лео Меси спечели 35-ия си трофей с Барселона, след като отборът прегази Атлетик Билбао с 4:0 на финала за Купата на краля. Десетката вкара два гола, стана играч на мача и блестя - така, както го прави в цялата си кариера. Има все още няколко аргумента "против" това, геният от Росарио е най-големият във футболната история, а и винаги ще ги има. Въпрос на лично мнение, абстрактно е самото сравнение заради различните епохи, конкуренция и т.н.

Едно обаче е ясно. Ако искате да докажете тезата, че Меси е кралят, ще е трудно тя да бъде оборена. Дори само, ако използвате оръжието на статистиките и цифрите.

36-те му трофея (35 с единствения му клуб и 1 с Аржентина):

Световно първенство до 20 години. Добавяме с националния отбор и златния медал от Олимпиадата в Пекин 2008. Там купа не се дава, но... Ясно е - огромен успех.

10 титли на Испания.

4 пъти победител в Шампионската лига.

7 пъти с Купата на краля.

3 пъти световен клубен шампион.

3 пъти носител на Суперкупата на Европа.

8 пъти със Суперкупата на Испания.

Прибавяме просто за цвят 6 "Златни топки" - непостижим за никого другиго в историята, 665 гола в 771 мача за Барса, рекорд по попадения за Аржентина...

Embed from Getty Images

Стига толкова със статистиките. Ако сте привърженик на това, че той винаги е бил заобиколен от много силни играчи, та "нормално да печели купи", помислете пак. Тезата "с Шави и Иниеста всеки може" увисва малко във въздуха, когато видите настоящия състав на Барса. А и - Меси има 35 трофея с Барса, Иниеста спечели 32, а Шави 25. Лео ги надмина всички и го прави с няколко поколения съотборници. В няколко различни роли на терена, позиции, отговорности... Вече е и капитан.

Има един детайл в цялото това статистическо разгръщане на страници с постиженията на аржентинеца, който е достатъчно показателен. Той е вкарал 33 гола в общо 25 от финалите, в които е играл. Това означава - решаващ принос, а не просто участие, за да вдигне трофея в края на вечерта.

Припомняме пак двете попадения, донесли световната титла на Аржентина преди 16 години на финала. Или пък решаващото срещу Манчестър Юнайтед през 2009-а за 2:0 в Шампионската лига (срещу Кристиано Роналдо в пряк дуел). Или за 2:1 пак срещу този съперник две години по-късно, пак на финал в турнира на шампионите...

Вероятно най-паметни остават именно головете срещу Юнайтед, но и един срещу бедните баски от Билбао, които разпиля и в събота вечер. Сега пак им вкара велик гол след слалом, но онзи от 2015-а (3:1 тогава) е още по-незабравим.

Големите играчи блестят в големи мачове. Меси е вкарал 33 пъти на финали, а има ли по-големи от тези мачове?

Дали това бе последният такъв с Барселона? Все повече отговорът на този въпрос изглежда като "не", защото индикациите от Каталуня са, че Лео клони към преподписване и завършване на кариерата му в единствения клуб, за който някога е играл.