Михаел Шумахер се превърна в символ на “Ферари”, печелейки пет световни титли за Скудерията. Преди обаче германецът да започне да доминира с италианския тим, трябваше да минат четири дълги сезона. В първия си такъв с “черните кончета” Шуми завърши трети в подреждането при пилотите, а първата му победа за отбора дойде чак в седмия кръг на сезон 1996 - в Гран при на Испания в Барселона.

Навръх 2 юни.

В шестте кръга преди Испания доминацията на “Уилямс” с Деймън Хил и Жак Вилньов е просто убийствена. Британският тим печели пет от първите шест старта, като четири от тях са на сметката на бъдещия световен шампион Вилньов. За разнообразие в Сан Марино триумфира Оливие Панис с “Хонда”, за да стигнем до Барселона.

Над каталунската столица се излива дъжд, което е добре дошла новина за Шуми и “Ферари”. Дизайнерът на отбора от онзи период Джон Барнард описва болида F310 като “неособено добър автомобил”, който няма нужната скорост по правите. Но дъждовното време преобръща всичко на испанската писта.

Двата болида на “Уилямс” са на първа редица, но Хил избира настройки за сухо време, а Вилньов - междинни такива. 

Шуми от своя страна решава да заложи изцяло на философия за мокра писта, стартирайки трети. Началото е далеч от блестящо, след като заради проблем с чисто новата скоростна кутия двигателят почти спира още в първите метри и Михаел слиза до девета позиция.

До края на първата обиколка обаче наваксва три места, а до дванадесетата вече прави най-бързи обиколки в състезанието. Постепенно се преборва за лидерската позиция, а когато излиза начело започва да кара умопомрачително бързо и се откъсва от основната група, като в един момент разликата достига 40 секунди!

Вилньов, който преследва Шумахер, просто няма шанс.

Всъщност, извън триумфа на Михаел, това е едно от най-шантавите състезания, които Формула 1 помни. В крайна сметка финалната линия преминават едва шестима пилоти! Останалите 14, включително Деймън Хил и Еди Ървайн, който кара за “Ферари”, отпадат по различни причини. 

Култовият шотландец Ървайн е аут още в първата обиколка заради завъртане. Оливие Панис и Джанкарло Фисикела се удрят, също в първата обиколка, а преди да е минала и една, аут от състезанието заради катастрофа са Дейвид Култард, Педро Лами и Рикардо Росет. Хил напуска в 10-ата, отново заради завъртане, а останалите отпаднали са Мика Сало, Уко Катаяма, Мартин Бръндъл, Джони Хърбърт, Герхард Бергер, Рубенс Барикело и Йос Верстапен.

Embed from Getty Images

В последнате третина на състезанието авансът на Шумахер е близо минута и той намалява оборотите, за да пощади така или иначе неизправния си двигател. Два цилиндъра вече са отказали и така в крайна сметка той печели със “само” 45 секунди пред Жан Алези с “Бенетон”, а трети остава Вилньов.

“Михаел даде пример за едно от най-великите карания в историята. Той накара всички да изглеждат като идиоти”, пише години след това в автобиографията си Деймън Хил.

Инженерът на “Уилямс” Джеймс Робинсън пък описва представянето на Шуми като “човек, който тича по лед”.

За да добиете представа колко лоша всъщност е била колата на “Ферари”, може да се позовем на Еди Ървайн - “Това беше пълна глупост. Това е втората най-лоша кола, която съм карал, след R2 на Ягауар. Как Михаел кара с тази кола - не знам и никога няма да разбера”.

Embed from Getty Images

Малко преди да бъде уволнен през 1997 година, Барнард коригира основните недостатъци на миналогодишната кола, като тогава вече Шуми се бори до последно за титлата с Вилньов.

“Трите победи на Шумахер в сезон 1996 са едно от най-големите постижения в историята на нашия спорт”, категоричен е Ървайн.

Брилянтното представяне на германската икона, дори и с толкова неконкурентоспособен болид, само го издига още повече в очите на феновете.

А няколко години по-късно той окончателно бе поставен на пиедестал, след като върна “Ферари” на върха.

Embed from Getty Images