След ранното отпадане в Монреал, Григор Димитров записа поредно неуспешно представяне за годината.

Този път резултатът ще е наистина сериозен срив в ранглистата на ATP, защото точките за защитаване в Канада бяха доста.

Така от понеделник първата ни ракета ще е №74 в класацията, което не се е случвало от месец май 2012 г., когато Димитров тепърва пробиваше в мъжката игра при професионалистите.

Дали това е най-лошата му година? Дали това са най-тежките 12-18 месеца в кариерата му?

Въпроси, на които вероятно има повече от един отговор, а и обективни фактори за случилото се. Процеси на промени в щаба около тенисиста, травма в рамото, проточила лечението страшно дълго...

Но нека се обърнем към статистиките, за да потърсим отговора.

Балансът на Гришо за сезон 2019 г. е 14 победи и 14 загуби. Два от успехите дойдоха в квалификации, където съперниците на теория са чувствително по-непретенциозни.

За последен път тази статистика не е била "на плюс" за българина през далечната 2011 г., когато той излезе от тийнейджърска възраст и бе напълно нов за големия тенис (тогава балансът му е 18-25).

До края на сезона има още време и възможности отново да е с положителен актив, но засега положението не изглежда никак розово.

Григор е спечелил дотук 670 150 долара от наградни фондове за годината, което е друга характеристика, достатъчно показателна в тениса за това колко успешен е сезонът ти. За последен път не е достигал праг от 900 000 долара през далечната 2012-а, а сега има реална опасност отново да не успее. Също показателно.

Преди 12 месеца, на 5 август 2018-а, Григор стартира седмицата като №5 в ранглистата. След дни ще е №74, което е колосално пропадане. Точките му тогава бяха 4610, а сега са 805...

И още статистики:

За 2019-а Димитров е срещнал два пъти съперници, които са били актуални членове на топ 10 в ранглистата. Има две поражения (Надал и Нишикори). Все още няма победа над играч с такъв статут.

През миналата 2018-а, която оценявахме като средна към посредствена, спечели два пъти срещу представители на елитната десетка.

През 2017-а има цели 8 победи, година по-рано са три, а преди това няма сезон без успех над играч от топ 10 чак до 2013-а. Дори тогава, когато още е "новобранец", би световния №1 Новак Джокович.

А сега вървим към година без успех над тенисист в топ 10. Малък детайл, но достатъчно важен. Не се е случвало от 2012-а, когато и за последен път бе извън топ 70. Съвпадение?

И след изброените белези на това, което вероятно ще се превърне в най-слабата година в кариерата на Григор Димитров след излизането от тийнейджърска възраст, да погледнем и позитивната страна.

Догодина през май Григор ще е на 29 г. и влиза в т.нар. "втори етап" от кариерата си.

Много се говори по тази тема в мъжкия тенис от години. Роджър Федерер, Джокович, Надал, Вавринка, Дел Потро, а и други асове, преодоляха срив, проблеми с кондиция и травми, за да влязат в този втори етап някъде около 30-ата си годишнина. А и статистиката сочи че след нея е по-вероятно да спечелиш титла от Шлема.

Презаредиха - казано най-лаконично и опростено. Там вече играта е друга - дозират натоварванията, участват на по-отбрани турнири, но са ефективни, свежи и заредени с нова мотивация да печелят много мачове и титли.

Именно това трябва да направи Григор в следващите 12 месеца - да се подготви за втория етап. Да преоткрие мотивацията, да изчисти напълно проблемите с травми и неяснотите около щаба си, за да влезе с пълни сили в него.

За стимул няма по-добър факт от това, че в момента в топ 10 има четирима играчи над 30 г., а Кей Нишикори е на 29. Класическият топ 3 - Джокович, Надал и Федерер, са направо ветерани като възраст, спрямо Гришо. Но са на ниво, което в момента изглежда недостижимо, и то не само за българина.

Казано накратко - нищо не е изгубено като потенциал и бъдещи възможности. Това е най-лошия период в кариерата на Димитров, но и оттук има път към върха.

Доказано е с дела и то не от един тенисист преди него.