17-11-2017 20-11-2018

Италия се сблъска с реалността: Как Серия А стана категория Б за Европа

Глупаво управление, лоши стадиони и вътрешни борби мъчат клубовете на Апенините

15:12 | 17 август 2022 | Редактор : Калин Караиванов 29 8992 Getty Images

Не бяха толкова далеч времената, когато италианското първенство бе най-силното на континента. А днес вече, макар и за мнозина да звучи малко пресилено, е част от втория ешелон. И големият въпрос е ясен - какви са причините за всичко това?

Когато това лято Ювентус привлече Анхел ди Мария, клубната легенда Джиджи Буфон обяви, че "Да вземеше Ди Мария е като да подпишеш с Марадона". Думите му трябваше да служат като комплимент за новото попълнение, но всъщност демонстрираха реалното състояние на Серия А, където футболист от ранга на Ди Мария се поставя (малко или много) до Дон Диего.

И все пак - ето какви са фактите за състоянието на италианския футбол.

Тим от Апенините не е печелил Шампионската лига от 2010 година насам (когато Моуриньо изненадващо вдигна Ушатата с Интер), а националният отбор не успя да се класира за второ поредно световно първенство - на този фон определено триумфът на Евро 2020 изглежда като извънземна аномалия.

"През последните 20 години почти всички ни изпревариха. Не говоря само за Милан, а за италианските грандове като цяло. Колкото и да ни е тъжно, Серия А се превърна в Серия Б на Европа", тъжно заключи президентът на "росонерите" Паоло Скарони в интервю за "Газета дело спорт".

Миланският гранд е актуалният шампион, но това лято срещна огромни трудности на трансферния пазар заради непривлекателността на цялото първенство. Свен Ботман избра Нюкасъл, а Ренато Санчес замина към Нюкасъл, вместо да пристигне на "Сан Сиро". Само допреди десетина години това щеше да е лудост, но в момента е тъжната реалност.

На този фон Милан трябваше да се задоволи с привличане на 21-годишния Де Кетеларе от Брюж, който бе посрещнат като бог. А все пак говорим за играч от средна европейска класа, който в почти всеки по-сериозен клуб ще търка пейката или ще бъде натирен под наем.

И тук е моментът да се подчертае нещо фундаментално. Серия А има огромен проблем с имиджа, с опаковката на футболния си продукт. Неслучайно в Англия парите от телевизионни права са 10 пъти повече, а дори новак във Висшата лига взима повече, отколкото шампиона в Калчото.

Милан предложи на останалите клубове да следват неговия модел на управление.

Getty Images

Ето ви един пример - надпреварата за титлата последния сезон в Италия беше изключително интересна, една от най-оспорваните и вълнуващи в Европа, но въпреки това не бе осребрена. Просто продуктът, наречен италиански футбол, не се котира и не е в челните редици по интерес.

Миналата година президентът на испанската Ла Лига Хавиер Тебас се изуми:

"Как е възможно италианският футбол да печели по-малко пари от испанския, след като страната има по-голямо население и с по-високи доходи?".

А отговорът е ясен - множество грешки за дълъг период от време.

Запитан за упадъка на италианския футбол, президентът на Ювентус Андреа Аниели обвини COVID кризата, заради която шампионатът бе прекъснат, а след това мачовете се играеха пред празни трибуни. Но истината е друга и се корени доста по-дълбоко.

"Серия А пострада и все още страда повече от другите водещи европейски лиги след COVID сътресенията, защото още преди пандемията беше в лошо здравословно състояние, смята Марко Ярия от Gazzetta dello Sport. - Серия А се движеше надолу, а коронавирусът просто ускори този процес, причинен от управленски грешки и липса на ясна, дългосрочна стратегия.

Още преди кризата всички пари, които влизаха в касите на италианските клубове, бяха погълнати от спортни разходи, заплати и трансфери, без да се правят необходимите инвестиции в инфраструктура и маркетинга, което щеше да позволи на шампионата да запази мястото си в елита на европейския футбол. Ето цифри - през сезон 2018/19, последния пълен сезон преди кризата с COVID, Серия А бе на загуба от близо 300 млн. евро, а натрупаният дълг достигна 2.5 милиарда евро. Тоест глупавата финансова политика бе налице и преди здравната криза", допълва популярният италиански журналист.

Серия А има тежък имиджов проблем.

Getty Images

За да се стигне до онова лято на 2021-ва, когато италианският футбол се сблъска болезнено със суровата реалност. В рамките на един трансферен прозорец Калчото загуби новоизлюпения си MVP (Ромелу Лукаку), най-добрия си вратар (Джиджи Донарума), най-добрия централен защитник (Кристиан Ромеро), десния защитник (Ашраф Хакими) и най-известния си играч (Кристиано Роналдо).

Това обаче се оказа не пикът на кризата, а просто поредното й проявление. Това лято Серия А осъзна нещо още по-болезнено. След като не може да задържа звездите си, италианският футбол вече не може да опази дори талантите от средния ешелон.

Соченият за голямата надежда на "скуадрата" Джанлука Скамака бе трансферна цел номер 1 на Интер и Ювентус, но вместо да подпише с грандовете, избра офертата на осмия в Англия Уест Хам. Звездата на младежкия национален отбор Дестини Удоджи пък ще премине в Тотнъм.

"Какво се е променило в сравнение с преди 20 години, когато Италия имаше три отбора в първата петица на класацията на Deloitte за петте най-богати клуба? Ние не строихме стадиони, това е големият проблем - смята пък бившият изпълнителен директор на Милан и настоящ на Монца Адриано Галиани. - Имаме най-грозните стадиони в Европа и това се отразява на приходите и телевизионните права, защото грозен и празен стадион не се продава по телевизията.

И не построихме стадиони, защото бюрокрацията спираше всички, защото властите дълго време настояваха за изграждането на лекоатлетическа писта и защото винаги има хиляди пречки, като със "Сан Сиро", например. И докато ние чакаме, загубени в бюрокрация, светът върви напред. От 2013 г. насам само в Лондон бяха построени три нови стадиона. Можем да вземем най-добрите оперни певци в света, но ако след това ги накараме да пеят в барака, вместо в Ла Скала... това е огромна разлика", смята Галиани, който бе архитектът на онзи славен Милан от началото на века, мачкащ всичко по пътя си.

Стадионите в Италия са грозни, твърди Галиани.

Getty Images

А какъв е изходът от кризата?

Мнозина на Апенините смятат, че разковничето се крие в замразения (поне засега) проект за Европейска Суперлига. Тя щеше да присламчи италианските грандове към колегите им от континента и да ги остави в елита, но пък щеше да убие конкуренцията между тях и останалите тимове в Серия А. Затова е ясно защо босът на Ювентус Андреа Аниели не се е отказал от проекта и продължава ревностно да го брани.

От Милан се опитаха да служат за пример и предложиха на останалите клубове да следват техния път. А именно - не харчете повече, отколкото можете да си позволите. Защото това е суровата реалност. Италианските грандове отдавна не са в състояние да се борят с Реал, Барселона, Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, ПСЖ и Байерн за най-доброто на пазара, въпреки че се опитват и така само изглеждат още по-смехотворни.

"В Италия сме се вкопчили в битки помежду си, а не виждаме големия проблем, който е общ за всички клубове. А именно - целият футбол изостава и пропастта с останалите водещи лиги се увеличава сериозно. Трябва да се изгради обща национална стратегия - както краткосрочна, така и дългосрочна. Но сами разбирате, че е много трудно да накарате водещите клубове да седнат на една маса, въпреки че те отлично осъзнават проблема", допълва Галиани.

Уви, думите му отразяват реалността. И докато в Серия А са се съсредоточили предимно във вътрешни борби, италианският футбол няма никакъв шанс да се върне на върха. Или поне в подножието. А дотогава, уви, за всички на Апенините Ди Мария наистина ще им се вижда като Марадона...