ЦСКА загуби от Зоря (Луганск) с 0:2 в четвъртия си мач от груповата фаза на турнира Лига на Конференциите и - нека си го кажем - няма на кого да се сърди за това поражение.

Нелепи грешки, причинени от разконцентрираност или подценяване на елементарни ситуации, дадоха точките в ръцете на украинците. А те изглеждаха един напълно преодолим отбор за ЦСКА и в двата мача. И вместо 6 или поне 4 точки от сблъсъците с този неособено впечатляващ съперник, тимът от "Българска армия" инкасира две поражения и дори не вкара гол.

"В някои моменти се вижда, че имаме нужда от класа", се съдържаше в изказването на Стойчо Младенов след мача, наред с останалите неща, които намериха място в неговия анализ. И, да - очевидно е. На този отбор на ЦСКА му трябва класа на няколко позиции, за да бъде конкурентен и у нас на Лудогорец за титлата, и в Европа на ниво групи на турнир на УЕФА.

Сезонът дотук го доказва като статистика - мнението на треньора не е мрънкане, а реално оценяване на положението. У нас ЦСКА не е особено убедителен - две победи с повече от гол разлика за 10 мача над Ботев-Враца и ЦСКА 1948, които са сред последните три тима в класирането. Общо 11 отбелязани гола в осемте двубоя извън споменатите с опашкарите. Нещата вървят трудно в атака, като приносът на централния нападател Жорди Кайседо е 1/3 от всички попадения, които отборът бележи. Не е добър белег за един тим, ако головете не се разпределят широко из състава.

В Европа нещата са ясни - двата проблясъка бяха домакинствата на Осиек и Виктория (Пилзен) в квалификациите, спечелени с 4:2 и 3:0. Останалото беше мъка - два тежки мача с Лиепая без отбелязан гол, спечелени с дузпи, невзрачна игра при гостуванията в Осиек и Пилзен, както и в домакинствата с Бодьо/Глимт и двата двубоя със Зоря. ЦСКА има идея, опитва, но не му стигат силите и класата.

И това изобщо не бива да е камък в градината на Младенов, който пое отбора в последните дни на юли. Четири месеца не са достатъчно време, особено при селекция и подготовка, правени от други преди този наставник. И при епидемията от контузии, сполетяла тима през юли, август и септември, от която се излиза едва сега.  Защо в ЦСКА има качество само на хартия е въпрос не към настоящия треньор, а към други хора - тези, които са правили селекцията и са подготвяли отбора през лятото.  

И ако е обяснимо, че не бива да се чакат големи неща от Йоан Баи - играч с визитка от трета и четвърта френска дивизия, то изявите на хора като Карло Мухар (идващ от полското първенство), Томас Лам (от Нидерландия) и особено на Яник Вилдсхут са крайно незадоволителни. Последният се превръща в символ на головата и нападателна немощ, която се вижда в последните седмици. А би следвало да е лидер на отбора със статистиките, с които е пълна визитката му.

Вратарският пост е традиционно спорен - Густаво Бусато както може да спаси чиста ситуация или дузпа, за да реши мача за своите, така може да сбърка във всеки момент.

В защита единственият непоклатим фактор е Юрген Матей, а изявите на останалите са колебливи. В средата на терена се тича много, но идеите са малко, а най-силните играчи са подчертано дефанзивни - Юга и Жеферсон. Хора като Мухар, Варела или Кери (след много силно начало на сезона за него) се изгубиха в последните мачове.

В атака Йомов е константа като съзидателност, а Кайседо - като голове. Но можеш ли да изкараш сезон на три фронта - първенство, купа и Европа, с двама постоянно силно играещи офанзивни играчи? Отборите с претенции имат 4-5, борещи се за, примерно, три позиции.

Но до следващата възможност да се работи с отбора тактически, а и да се привлекат нови, е през януари. До тогава има още 6 шампионатни мача (тези в Европа вече са само за престиж и някое евро от наградния фонд, ако дойде точка), като личат гостуване на Лудогорец и домакинство на Черно море... Тимът на Младенов трябва да внимава да не изостане още от лидера и да се озове в позиция, в която след зимната пауза целите да са основно към Купата на България.