Новият брой на изданието ще бъде на пазара от сряда, 11 август. Бербатов дава и обширно, 7-странично интервю (част от което може да прочететe).

- Алан Шиърър те сравни с бившия си съотборник Мат льо Тисие - създавате впечатление, че не работите здраво, но в същото време вдъхновявате останалите. Достатъчно ли са обаче отделните бляскави моменти, два-три запомнящи се финта на фона на цялостните ти изяви за Манчестър Юнайтед?

- Знам ли и аз... Някой път тези неща се помнят, но истината е, че на фона на цялостното ми представяне не са задоволителни. Затова е хубаво да има постоянство, да се търси подобрение в играта - към това и се стремя. Иначе като направиш нещо красиво на тренировка, то се получава и в официалните мачове. Мисля си, че няма място за оплакване, влагам се максимално по време на подготовката, за да мога да вървя само нагоре, да постигна нужното постоянство в изявите си.

- В добавка не е ли необходим и малко егоизъм, особено когато става дума за футбол?

- Такива неща не мога да понасям. И други хора са ми задавали този въпрос, подтиквали са ме към индивидуални действия. Но не съм устроен така. Видя ли някой на по-чиста позиция, ми идва отвътре да му подам, за да завърши атаката по-добре от мен. Няма смисъл от егоизъм, понякога идва в повече на някои хора и от това страда отборът.

- Знаеше ли, че сър Алекс възнамерява да те използва като организатор на играта?

- На мен ми харесва, човек се променя и в личен план, и като футболист. В последно време ми допадаше да градя, да съм създател. Естествено в никакъв случай не искам да кажа, че не желая да вкарвам, и двете неща ми носят удоволствие. Кеф ми е да пратя топката в мрежата, да ме прегръщат. Хората ме знаят като централен нападател и искат голове от мен.

- Каква е разликата между теб и да речем Анелка и Адебайор, които също не оправдаха очакванията през миналия сезон?

- Хич не ме интересува. Нека ме критикуват, няма проблеми, нали все някой трябва да носи товара. Нагърбил съм се с тази роля и ще я играя, докато мога.

- Между другото, мислиш ли, че ако феновете те критикуват, това категорично означава, че не те харесват и не биха се зарадвали на твой гол?

- Критиката може да бъде градивна или на лична основа. Ако е защото искат повече от мен, ок, но ако е защото не ме харесват, си е отделно. Единственото, което искам, е привържениците да се усмихват от нещата, които правя на терена.

- Имаше мачове, в които трябваше да заместваш Руни, но отново се връщаше дълбоко към центъра. Защо?

- Защото искам да играя с топката. Много е просто. Не мога да стоя постоянно отпред и да я пипам един-два пъти. Искам да играя, да създавам. Тия двете въшки в Барса (б.р. - Шави и Иниеста) постоянно държат топката, кеф ми е да ги гледам, играят с лекота. Супер са. Лонгури от по два метра се мъчат да ги мачкат, да им вземат топката, а не става, джуджета от по метър и шейсет ги побъркват. Това е футболът, играе се с главата, мислиш какво да направиш, наясно си как да отиграеш всяка ситуация.

- Разкажи ни повече за софтуерите като "Прозоун", които вече са неизменна част от подготовката за мачовете. Как точно работят те?

- В деня преди всяка среща ни събират, сядаме на столове и ни слагат щипки на гърдите, ръцете и краката. Веднага излиза диаграма, чрез която се прави бърза оценка на физическото състояние. Появяват се параметри, които се отчитат в две зони: зелено и червено. Ако си в червеното, си много добре. Анализаторите на данни след това отиват при треньора и му правят пълен доклад, казват му как са нещата, дали си изморен и така нататък. А след всеки мач същите уреди незабавно отчитат колко си пробягал, какви спринтове си направил, колко паса имаш. Впрочем, тези технологии ги има навсякъде, скоро би трябвало да се появят и в България.

- Въпросният софтуер помагал ли ти е? Случвало ли ти се е да получиш почивка заради промяна в анализираните данни?

- Някой път, като си изморен, показателите са много надолу и е нормално да получиш почивка. В Япония, на турнето за Световната клубна купа, бях болен и чрез "Прозоун" провериха нивото ми - бях на най-ниското, направо пред умиране. Ако най-високият възможен показател е 7, аз бях на 2.

- Постоянно се говори за статистиката. Дреме ли ти за нея?

- Изобщо не, защото понякога чрез нея се омаловажават нещата, които се правят на терена. Случва се и да говори в твоя полза, но пак не ми е приятна. Може би съм старомоден в това отношение.

- Сезонът за Юнайтед започва с домакинство на Нюкасъл. През миналата година също стартирахте с новак вкъщи - Бирмингам, и спечелихте с 1:0. Колко трудно е да се настроите за началото на сезона, особено когато срещу вас е новак?

- Ама Нюкасъл не са новаци, те са ехееее...играли са толкова мачове във Висшата лига, знаят за какво става въпрос, къде идват. Няма с какво да се изненадаме. Да тръгнем с победа е най-хубавото нещо. Има традиция, че Юнайтед започва трудно, но няма кой да го спре накрая, дано и сега стане така. Тръгваме с нагласата, че трябва да вземем трите точки в първия мач, пък каквото се случи.

- Извън рамките на клишето за задължителна победа, какво начало на сезона искаш лично за себе си? Ранен гол или майсторска асистенция?

- Ако може и двете накуп, ще стане готино, но и да е само едното, няма да седна да рева, важното е да бием. Треньорът да ми гласува доверие, пък оттам си зависи от мен, няма кой да ми помага, когато стъпя на терена.

- Спомням си, че първите ти думи след спечелената титла бяха: "Българи, радвайте се, това е за всички вас." Звучи много простичко, без капка егоизъм...

- Като излизам от тунела на "Олд Трафорд", отгоре са знамената на чужденците. Нашето е последно, постоянно го гледам. Кеф ти е. Българин в Манчестър Юнайтед - убийствен кеф. Борил съм се да го постигна. Успял съм, затова нито някой ще ми свали усмивката от лицето с негативни коментари, нито нищо.

- Казваш, че не спираш да се учиш. Какво е на дневен ред?

- Понякога не съм достатъчно търпелив. Трябва да работя в тази насока. Обичам да контактувам с по-стари хора, от тях се учи много. Щом се видя с баща ми, го карам да ходим при неговите авери. Те са бивши футболисти, сега с различни професии. И ми помагат да си развивам мирогледа.

- А защо отказваш да се научиш да играеш голф?

- Не я разбирам тази работа. Всичките ми съотборници играят голф, а аз им викам: "Оставете ме на мира." Толкова съм зле, че не мога да хвана правилно стика. В Тотнъм ходихме ей така, за бъзик, да удариме 2-3 топки, а аз не мога да уцеля, смешна работа, ако ме види някой, край, ще се скъса от смях.