17-11-2017 20-11-2018

52 години по-късно: Докога ще търпим, наистина, недъзите в българския футбол?

Не им ли писна на всички в и около тази игра от циркове?

19:54 | 18 март 2022 | Автор : Динко Гоцев 26 6609

13 юни 1970 г., магистрална откриваща статия на първа страница на вестник "Работническо дело". Заглавието е: "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол".

Още по темата

Да ви цитираме от нея можем надълго и широко, защото разполагаме с този фундаментален анализ и текст с голямо значение за историята на играта. След него се изгражда поколението на четвъртите в света, за успеха на което - не се съмняваме нито за миг, основите налива именно този връх на печатното слово у нас. Сарказъм, разбира се. С малко тъжна нотка, но - сарказъм.

Днес страдаме от нямане на автори за такива трудове. А си плаче за тях ситуацията. Да натопи някой перото и да драсне един "Докога ще търпим, наистина, недъзите на българския футбол". Или - "цирковете", ако искате.

Плаче си за такава магистрална статия, не мислите ли? Разликата е, че го няма "Работническо дело", макар в родния футбол май-май да не си е отивал неговият полъх.

Откъде да започне човек. В НДК имаше някакво събиране, което замени друго събиране, което ръководителите на БФС решиха да не провеждат, а тези, които искат да ги сменят, решиха да си проведат сами.

Чешеш се по темето и си казваш - ОК, ама как едно гласуване между 76 делегати може да е сериозно и легитимно, като са нужни 50 процента от над 500 клуба, за да имате кворум и това да е конгрес? Пред кого ще минат за редовни документите от това гласуване? Кой ще впише решения от нещо, което явно не е конгрес? Как се променя устав без кворум? Фарс.

Това не са първите въпроси хронологично, защото е редно преди това да се питат онези, другите - защо нямаше конгрес днес, като трябваше да има? Или - защо промениха преди 15 години устава за мандатността, та Михайлов да си векува? Или как може една оставка да се дава и след 2 години се оттегля? Или - какво правят в Изпълкома хора, които основно се появяват за заседанията му и приносът им за футбола е горе-долу нулев. Дадеш им трибуна - говорят. Друго не правят. С такива настоящото ръководство е пълно и са несменяеми.

Че промяна е нужна и там, във футбола, както и къде ли не още в това общество и държавата ни, е повече от ясно. Но каква промяна правиш с методите на онези, които уж искаш да разбуташ? Този въпрос вече е към опозицията.

Това промяна ли е обаче? Защото - къде е гаранцията, че ако Бербатов и екипът му станат някой ден легитимни шефове на БФС, няма пак така да си гласуват решенията? Сядайте тук, ето листчетата, вдигайте сега ръце, който е "за". Сто процента единодушие.

И още един детайл - спортният министър определено има властта и правомощията да бъде фактор за промяната, а и казва, че е радетел на такава. Но не и с това, на което дори стана свидетел на живо днес. Има достатъчно други лостове и досега можеше да е намерил начин да разбута укреплението, градено 17 години около Михайлов. И да не се стига до абсурда с "двата синода"?

УЕФА и ФИФА сигурно ще питат - какво правите вие, там, в София? Кой кой е? Някой нас няма ли да ни извести за случващото се? Да се надяваме все пак някой да го направи.

Че на държавата не и е до футбол, разбираме. Но трябва някак да упражни влияние там, за да не се стига до абсурди като днешния. И като този от преди няколко седмици, когато пък БФС отмени конгреса. И като онзи от октомври миналата година, когато последните избори за шеф на футбола също бяха малко странни.

И изобщо - да излезем от тия борби за власт, да се вземе в ръце някакво ръководство (като изобщо не е нужно да е с популярни лица или звезди от миналото начело) и да започне да влияе пряко за това играта да се развива. И то без да е главен герой от заглавията. Хората в други държави не знаят имената на членовете на Изпълкома на федерацията си, нито пък кой е директор, кой - шеф на комисия. Те не са главни герои, а гайки в машината. Тук са по-популярни от голмайсторите на Пирин и Берое.

Къде по света новините за конгреси, устави, решения, циркове на хора в костюми и т.н. са повече от тези за открити стадиони, изиграни мачове или продадени в сериозни клубове футболисти? Тук е така от години.

Та, докога, наистина ще ги търпим тези недъзи?

52 години по-късно този въпрос си го задаваме с ирония, разбира се. Но пак си е актуален. Какво се е променило от 1970-а, освен че го няма "Работническо дело"?

А, да - едно нещо се е променило, ама покрай циркове като днешния може и да остане незабелязано. Не се класираме вече на световни и европейски първенства. А тогава представянето ни на Мондиал е било конкретен повод да се търсят "недъзи".

Днес - къде ти...

ИЗБРАНО