Лудогорец и Левски останаха единствените наши представители в европейските турнири, които за поредна се година се оказват твърде притеснително свидетелство за нивото на футбола ни.

ЦСКА и ЦСКА 1948 загубиха от румънци в Лигата на конференциите, Лудогорец вече отпадна от Шампионска лига и е на крачка да го направи и в Лига Европа, като перфектен до момента е само Левски, но и няма как да не отчетем, че все пак "сините" играха и срещу най-непретенциозния опонент от останалите тимове.

А европейското участие на нашите тимове от изцяло балкански, всъщност доби изцяло азиатски вариант. Защото вчера Лудогорец бе на 3500 километра източно от дома, в казахстанската столица Астана, където загуби с 1:2 от едноименния местен шампион.

Утре пък Левски ше бъде на 1600 километра югоизточно от дома, в сърцето на пустинята Негев, където ще се изправи срещу израелския вицешампион Апоел Беер Шева.

Две дестинации, които географски се намират в Азия по всеки един показател, но пък Лудогорец и Левски гостуват в тях в мачове от европейските клубни турнири.

Разбира се, това не е новост и нещо нечувано.

Израел и Казахстан вече дълги години са част от европейското семейство що се отнася до спорта, но в седмица, в която "Нашите в Евопа" се оказа "Нашите в Азия", ще ви разкажем защо и как две азиатски държави са спортно-технически в Стария континент.

Снимка: Getty images

Далеч по-стара и сложна в това отношение е историята на Израел, като вероятно се досещате, че в нейния зародиш стои само и единствено политиката. Макар в началото на 50-те Израел да е сред основатели на Азиатската конфедерация, с оглед на сложната политическа обстановка в Близкия Изток и противоречивата поява на новата държава, арабските страни отказват да играят мачове срещу израелците, тъй като не признават съществуването на подобна страна.

И само да вметнем, че това изобщо не е нещо отминало в спорта. В последните години видяхме как ирански борец нарочно не се появи на тепиха срещу израелец, най-многолюдната ислямска страна Индонезия загуби домакинството си на Мондала за младежи заради отказа да допусне националния тим на Израел, а недалеч от нас двама черногорски национали със сръбско самосъзнание отказаха да играят в мач срещу Косово. Политиката в спорта е ежедневие.

Преди 70 години тези страсти са още по-силни, за да се стигне до скандалните квалификации за Мондиала през 1958-а, когато първо Турция, а после Судан, Египет и Индонезия отказват да играят срещу Израел, което осигурява на тима квота за Световното без нито една изиграна минута на терена.

ФИФА обаче отказва да допусне подобен фарс и насрочва бараж между Израел и Уелс, който "драконите" печелят, за да отидат на Мондиала.

Снимка: Getty Images

Противоречията продължават и шест години по-късно, когато Азиатската купа трябва да се проведе именно в Израел, а само шест държави на континента изявяват желание да се впуснат в квалификациите. Три от тях се класират - Индия, Хонгконг и Южна Корея, които заедно с домакините правят едно мини подобие на турнира, спечелено от домакина.

През 1970-а Израел достига до единственото си до момента участие на голям форум - Мондиала в Мексико, като по пътя отново един тим отказва мач срещу израелците. А победи над Нова Зеландия и Австралия им осигуряват класиране, преди да дойде решителното гласуване през 1974-а, когато мнозинството азиатски държави решават, че Израел няма място в спорта им.

И така след години на безвремие и лутане между УЕФА и зона Океания, страната най-сетне получава покана перманентно да стане член на евроепйското футболно семейство, а това идва през 1991-ва, когато така или иначе след разпада на СССР и Югославия, картата на европейския футбол се променя коренно.

В УЕФА се вливат куп нови членки и това е подходящият момент покрай тях някак незабелязано да се появи и една изцяло намираща се на територията на Азия страна.

И забележете, първите квалификации за Израел като пълноправен член на УЕФА са тези за Мондиал 1994-а, когато напълно шокиращо израелците бият Франция с 3:2 след гол в последната минута в Париж. С което нашето чудо от "Парк де Пренс" месец по-късно става възможно. Без онзи успех на евреите, дори да имаше гол на Емил Костадинов в края на мача срещу "петлите", той нямаше да има никакво значение.

Така вече почти 30 години Израел е пълноправен член на УЕФА и макар още да чака класиране на голям форум като национален тим, клубовете му записаха някои запомнящи се кампании на международната сцена, а три от тях регистрираха общо шест участия в групите на Шампионска лига.

За сравнение българското постижение е три участия на два клуба.

Снимка: Getty Images

Десет години след официалното приемане на Израел, странна молба постъпва в УЕФА, а тя е от страна на Казахстан. И няма как да бъде отказана.

Причината е, че Казахстан е трансконтинентална страна, подобно на Русия, Турция, Грузия и Азербайджан, които вече са членки на УЕФА, заради което местната федерация има всички основания да пожелае присъединяване към футболното семейство на Стария континент.

Географски, 15% от територията на деветата по големи страна в света, е на запад от река Урал и се води в Европа. А след десетилетия на мачове в азиатския футбол, Казахстан получава своето признание от УЕФА през 2002-ра.

Решението среща доста противници в Казахстан, защото е ясно, че страната няма силите да се мери с европейците. А като член на Азиатската конфедерация може да записва епизодични участия на континенталната надпревара, каквито например имат Узбекистан, Таджикистан и другите бивши съветски републики в региона.

Но управляващите може би доста мъдро от сегашната перспектива решават, че единственият начин да развият футбола си, е да го правят като най-добрите в бранша - европейците. Учейки и състезавайки се срещу тях.

И така от абсолютно джудже преди 20 години, което завършва катастрофално квалификациите за Мондиал 2006 с едно реми и 11 загуби, както и джудже на клубната сцена, което всеки нормален клуб побеждава разгромно, Казахстан успя да достигне средно европейско ниво. Това е безспорен факт поне що се отнася до клубния футбол.

Снимка: АР/БТА

Милионите инвестиции и меренето на сили с европейците доведоха нещата до там, че Астана не само победи Лудогорец вчера, но е клуб с доста разпознаваемо име в Европа. Това се случи не без ролята и на дългогодишния им треньор Станимир Стоилов.

Отбори като Кайрат и Шахтьор Караганда играха в групите на европейските турнири, а никому непознатият Иртиш елиминира Левски и Дунав (Русе) в рамките на няколко години.

Страната все още изглежда далеч от участие на голям форум на национално ниво, но на клубно развитието е значително, в пъти по-добро от бившите съветски републики около Казахстан, с които страната тръгва наравно през 1991-ва.

А любопитен факт е, че макар Казахстан и Израел да нямат нито един мач помежду си на международни ниво, именно израелци са най-често срещаните опоненти за клубовете от Казахстан. Имат общо 21 срещи, от които 10 са спечелени от израелците, 5 от казахстанците, а шест завършват наравно.

Getty Images