"Марко, защо катериш толкова бързо?"

"За да намаля агонията си."

С този отговор към журналист по време на Тур Дьо Франс може да се опише живота на големия шампион Марко Пантани, който на 14 февруари 2004-а година погуби живота си в хотелска стая в Римини. Едва на 34.

Случи се след дълга депресия, самота и кокаин. Ужасна смърт на последния, който в рамките на една година печели Джиро д'Италия и Тур Дьо Франс. Когато го направи през 1998-а само още шестима можеха да се похвалят с това постижение.

Италианецът Пантани беше и ще бъде помнен още дълго като "пирата" заради голата си глава, покрита с бандана и  халките на ушите си.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Появява се в заглавията на вестниците през 1994-а, когато едва на 24 печели два етапа от Джирото, за да завърши втори в генералното класиране. Тогава вече става ясно, че това е бъдеща звезда на спорта. Месец по-късно той прави дебют в Тура и завършва надпреварата като трети, за да сложи бялото трико за най-добър млад състезател.

Пантани е роден на 13 януари 1970-а в Чезена - градчето, което и днес почита паметта на най-големия си спортен герой.

Качва се на велосипеда на 11-годишна възраст и още като аматьор през 1992-а печели младежката версия на Джирото, след като в предишните две издания става съответно трети и втори. Още тази градация подсказва, че това е колоездач, който не се примирява с неуспехите и за който само върхът има значение.

В първото си състезание като професионалист завършва 12-и на Гран Премио в Камайоре. Тогава някъде си проличава, че е прекрасен катерач, което доказва по-късно в обещаващата си кариера. Атакуващият му, агресивен и смел стил го правят един от любимците на публиката в 90-те години. Не само на сънародниците му, но и на фенове по целия свят, които неизменно следят големите колоездачни състезания.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първите лоши шеги на съдбата за Марко идват през 1995-а, когато тренира за поредното си Джиро. Блъснат е от автомобил и това довежда до нараняване на едно от колената му. Въпреки това се възстановява за Тур Дьо Франс и печели два тежки етапа, за да завърши като 13-и в генералното класиране.

Коляното му е напълно възстановено за големия шампионат в Колмубия през същата година, когато печели бронзовото отличие. Само че дни по-късно отново е прецакан. Офроуд кола, която кара на забранен маршрут го блъска по време на популярното състезание от Милано до Торино. Левите му голям и малък пищял са лошо наранени и има голям риск кариерата му да приключи още като млад.

Като всички големи спортисти и Пантани не се предава в тежкия момент и решен да се върне на асфалта. След точно пет месеца и пет дни отново е на велосипеда в търсене на още слава.

През 1997-а прекратява преждевременно участието си в Джирото заради инцидент с изскочила котка на пътя. Предвид лошия късмет на Пирата, най-вероятно е била с черен цвят.

На предстоящия Тур обаче е фантастичен и завършва трети, след като отново печели два етапа. Изкачването му на Алп д'Юез, който е със среден наклон 8%, и до ден днешен се счита за легендарно. И не случайно, защото чупи рекорда, като изминава дистанцията от близо 15 километра за 37 минути и 35 секунди. Това е с една секунда по-бързо от времето на Ланс Армстронг, като третото най-добро постижение също е на Пантини от 1994-а - 38 минути.

Италианецът пренаписа историята на колоезденето през 1998-а, която го описа като състезател и шампион. Направи големия дубъл в Италия и Франция, който само седем са постигали. Сред тях единственият италианец преди Пантини е легендарният Фаусто Копи през далечната 1952-а. Пирата стана и първият италианец от 1965-а, който печели Тур Дьо Франс. Много дълго и болезнено време за Ботуша изминава от онази титла на Феличе Джимонди, който почина през 2019-а. Тази дълга суша за Италия направи триумфа на Пантини още по-значим.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През 1999-а шампионът е твърд фаворит за поредното издание на Джиро д'Италия, но на 15-ия етап в Пиемонт като лидер веригата на велосипеда го предава преди финалната линия. Бива задминат от 52 съперници, но реакцията му е великолепна. Оставя зад себе си всеки един от тях един по един без да погледне назад, за да завърши като победител.

Само че два етапа преди края, по време на задължителен медицински преглед, се установява, че Пантини има завишено ниво на червени кръвни телца. Хематокритът му е с 2% над нормата и следва дисквалификация. Ден преди въпросният етап в Мадона ди Кампильо е направен същият тест и в резултата няма завишени норми. Същото е и в следобеда след дисквалификацията.

Пантани вярва, че това е огромна несправедливост, която в последствие го вкарва в кръговрата на непрестанна депресия.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тогава се появяват конспиративните теории, че е замесено външно лице, което има интерес Марко да не спечели онази надпревара. Такива има и за трагичната му смърт шест години по-късно. Преди време италиански мафиот заяви от затвора, че Пантани е бил натопен с допинг през 1999-а, за да не спечели. Така мафията щяла да си спести десетки милиони, които трябвало да плати на черно. Семейството на Марко смята, че историята умишлено е потулена.

Пантани беше намерен мъртъв в хотелска стая в Римини през 2004 година. Официалната версия беше сърдечен удар следствие на смесица от кокаин и медикаменти. Едва през 2017-а върховният съд окончателно я потвърди.

Едно може да се каже със сигурност - смъртта на шампиона остави горчивина в Италия и сред колоездачните фенове. Тя е нелепа и идва след мъчителни дни за италианеца. Днес, на 14 февруари, хиляди отново ще си спомнят за изкачванията му в най-тежките етапи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

  Шампион Етапен победител Най-добър млад състезател Най-добър катерач
Джиро Д'Италия 1998 г.  8 пъти 1998 г.
Тур Дьо Франс 1998 г.

8 пъти

1994 г. и 1995 г.  -