Дългата история на необичайни №1 в тениса преди Медведев

12:53 | 4 март 2022 | Редактор : Николай Петров 13 6752 Снимка: Getty Images

През изминалата седмица руският тенисист Даниил Медведев влезе в спортната история с много престижно постижение. Той се изкачи до върха в ранглистата за първи път в своята кариера и така прекъсна огромна хегемония на четирима големи - Новак Джокович, Рафаел Надал, Роджър Федерер и Анди Мъри. Медведев стана първият с други име, различно от тези, който грабва първото място, от 2 февруари 2004 година. Тогава Федерер за първи път стигна Евереста на тениса и се започна внушителната доминация най-вече на така добре известния ни триумвират, плюс месеци на трона за британеца Мъри.

Да, постижението на руснака дойде след много странични фактори и обстоятелства - залезът на Федерер, свличането на Надал в ранглистата заради контузии и наказанието на Джокович да не играе на Australian Open. Въпреки това московчанинът напълно заслужи признанието да е №1.

Той детронира Джокович във финал на Големия шлем в края на миналата година, а освен това вече има четири Мастърс отличия. За нещастие на Даниил, властването му няма да продължи дълго, тъй като Ноле се завърна на корта и на 14 март отново ще стане първи, след като руснакът загуби 250 точки от турнира в Марсилия. Можем само да гадаем дали класацията отново ще се обърне до края на годината.

Прекъсването на дългата доминация на тримата големи прави Медведев един от необичайните и неочаквани №1 в ранглистата, изключвайки условието, че с играта си той напълно го заслужава. Класацията по точки в тениса се изготвя от 1973-а и е имало не едно и две имена, далеч по-изненадващи от това на Даниил.

Ще ви припомним още няколко имена, които успяха да достигнат до върха за кратко. Нещо, което в исторически план никой не може да им отнеме.

Американската машина за сервиси (№1 за 13 седмици)

Преди горепосочения старт на властването на Федерер като №1 в света, Анди Родик бе последният човек, който имаше тази чест. Да, постигна го само за 13 седмици, но те бяха поредни между 3 ноември 2003 година и 1 февруари 2004 г.

Любимец на много тенис фенове заради своето уникално чувство за хумор, на 21 Родик стана четвъртият най-млад №1 в света, като единствено Лейтън Хюит, Марат Сафин и Джон Макенроу могат да се похвалят с по-бързо достигнат връх.

Снимка: Getty Images

Енергичният американец, чийто сервис беше кошмар за всички съперници, достигна до постижението със стил. Той триумфира в общо шест турнира през 2003-а, сред които Мастърсите в Канада и Синсинати. Кулминацията обаче дойде на US Open, където като четвърти поставен, спечели надпреварата. На финала победи Хуан Карлос Фереро с 3:0 сета. Оттогава американец не може да припари до титлата в Ню Йорк и изглежда чакането на местната публика за мъжки триумф ще продължи още дълго.

Самото му достигане до първото място в ранглистата обаче не дойде веднага след US Open. Той се нуждаеше от добро представяне на финалния Мастърс и там стигна полуфинал - това вече бе напълно достатъчно.

"Това беше много голямо постижение за мен и нещо, което никога не съм вярвал, че ще се случи. Може би шокирах няколко човека", казва Родик, който спечели 32 титли от ATP, но само една в Големия шлем.

Комара от Валенсия (№1 за 8 седмици)

Ако накарате някои тенис специалист да ви изреди всички бивши първенци в световната ранглиста и той забрави да спомене някого, то това почти сигурно ще е името на Хуан Карлос Фереро.

Снимка: Getty Images

Испанецът изгради постоянство в играта си малко преди Родик и стигна до върха на 8 септември 2003 година, преди да го изгуби на 2 ноември от американеца.

Трудолюбието на играча със странния прякор Комара не е тайна за никого. Още на 21-годишна възраст през 2001-ва той успя да дебютира в челната петица на ранглистата. Сам признава, че още тогава започва да мечтае за първото място и няма как да не мислиш за това, когато си толкова близо.

Тогава битката за въпросната първа позиция е изключително ожесточена заради липсата на изявен доминатор, а моментът на Фереро идва на същия US Open - последен с американски шампион.

Да, испанецът загуби финала от Родик, но това му беше достатъчно да достигне първото място в ранглистата, след като започна турнира като №3 в света. Той заслужи признанието си с победа на полуфиналите срещу световния №1 Андре Агаси и буквално с този мач го свали от върха. В същото време световният №2 Роджър Федерер отпадна още на осминафинал от Давид Налбандиян и това също беше добра новина за Фереро.

"Да станеш №1 в света е нещо, което трудно се описва с думи. Ако веднъж ти се случи, си спомняш колко си жертвал като млад и колко трудни са ежедневните тренировки. Това е нещо, което ти остава за цял живот и ще съм горд завинаги", спомня си испанецът.

Неговият звезден миг в Големия шлем дойде по-рано същата година с триумфа на "Ролан Гарос". Приключи кариерата си през 2012-а с общо 16 титли от ATP.

Властването на Гуга (№1 за 43 седмици)

Бразилец на върха на тениса е нещо, което трудно можеше да си представим, в която и да е ера на този спорт, но симпатичният Густаво "Гуга" Куертен направи родината си, а и цяла Южна Америка горда.

Роденият във Флорианополис 191-сантиметров тенисист имаше фантастична 2000 година, в която спечели пет трофея, от които кулминацията бе вторият му триумф на "Ролан Гарос".

Снимка: Getty Images

Тогава Куертен като пети в света надви световния №3 Магнус Норман, но и това не бе достатъчно да изпълни една от големите си мечти. Щастливият миг за него дойде на финалния Мастърс, където последователно сломи американците Пийт Сампрас и Андре Агаси, за да спечели надпреварата за първи път и последен път. Точно тези две победи той изтъква като най-важните в кариерата си и ги поставя над тези от клея в Париж.

Така на 4 декември 2000 година бразилецът стана новият №1 в света. Първото му властване продължи само осем седмици до началото на следващия сезон, но той имаше още два престоя на върха през 2001-а и "навъртя" общо 43 седмици. Съвсем приличен период за един необичаен първенец.

Куертен на три пъти в кариерата си спечели "Ролан Гарос" и 20-те трофея на сметката му доказват, че беше един от най-талантливите играчи в началото на века. Той е единственият южноамериканец, който завършва годината като №1 и един от най-великите майстори на червените кортове. Гуга ще е винаги сред любимите спортисти на Бразилия.

Марат, който заедно със сестра си покори върха (№1 за 9 седмици)

Оставаме на 2000 година, която както стана вече ясно, бе изключително оспорвана за челните позиции в световния тенис. Освен Куертен имаше още няколко играчи със значителен прогрес и сред тях беше Марат Сафин.

Снимка: Getty Images

През април същата година руснакът бе едва 35-и в ранглистата, но направи няколко изключителни месеца за едно от най-вълнуващите изкачвания до върха на играта. На 20 ноември, на възраст от 20 години и 10 месеца, московчанинът постигна немислимото.

"За мен това беше изключително странно, защото не бях готов за нещо подобно. Бях в топ 50 и падах в ранглистата и не съм предполагал изобщо, че ще имам шанс за №1. Не вярвах в себе си и се смятах за по-слаб от останалите. Сега вече разбирам тениса по-добре", каза тогава руснакът.

Големият му триумф дойде като гръм от ясно небе, каквото в повечето дни бе небето над Ню Йорк за US Open в същата година. Преди надпреварата Сафин вече беше спечелил два турнира на клей и Мастърса в Канада, но малцина го определяха като фаворит в САЩ, макар и шести в ранглистата.

Сафин започна много колебливо турнира и загуби пет сета в първите си три мача, но след това отвя поставените Хуан Карлос Фереро и Николас Кефер. Най-трудната задача изглеждаше, че ще е в мача за титлата. Там руснакът успя да детронира любимеца на публиката Пийт Сампрас и да му нанесе едва второ поражение в шест финала на US Open.

Първото място в ранглистата дойде в последствие при триумфа на парижкия Мастърс и Сафин стана първия играч под 21 години със седем титли от тура след Матс Виландер през 1983-а. Руснакът имаше и възможност да завърши годината като №1, но загубата от Густаво Куертен на финалния Мастърс донесе голямата радост за съперника. Любопитното е, че девет години по-късно и сестрата на Марат - Динара Сафина, стана №1 в света. Така двамата са единствените брат и сестра в историята с подобно постижение. А това може и да не се промени никога.

Снимка: Getty Images

Към ретроспекцията можем да добавим и техният сънародник Евгени Кафелников, който през 1999-а в рамките на шест седмици беше №1 в ерата на Сампрас, Агаси, Рафтър и Куертен.

Първи в света без нито една титла в Шлема (№1 за 4 седмици)

Чилиецът Марсело Риос направи нещо уникално през 1998 година. Той стана единственият играч в историята на мъжкия тенис, който е №1 в световната ранглиста без да има нито една титла в Големия шлем.

Риос, който носеше атрактивния прякор "Китаеца", стана първият южноамериканец на върха в тениса на 30 март. Постигна го след титла в Оуклънд в началото на годината и загубен финал на Australian Open, където беше разочарован от чеха Петър Корда - друг изненадващ герой от онази година, който бе "на сантиметри" от световния връх.

Първото място амбицира още повече талантливия чилиец и той завоюва общо седем титли през 1998-а. Върна си върховата позиция през август, но властването му сборно бе за едва шест седмици.

Въпреки че не успя да вземе титла в Шлема, той остава вдъхновение за много южноамерикански тенисисти, тъй като отвори вратата им към голямата игра. Освен това е единственият играч, който е ставал №1 в света като юноша, професионалист и ветеран.