17-11-2017 20-11-2018

Изборът на "Футболист №1" пак ще е мъка. Дойде ли моментът за Камбуров?

Легендата счупи рекорда на Жеков и всяка седмица изглежда на мястото си сред далеч по-млади колеги

13:03 | 7 декември 2021 | Автор : Динко Гоцев 27 2715 Снимки: Иван Григоров

Виж още Камбуров задмина Петър Жеков и вече e топ голмайсторът на футболния ни елит

Отново е онова време на годината, в което идват класации за по- и най- през 12-те отиващи си месеца. Както и за неизменните, съпътстващи ги винаги спорове защо е избран този или онзи, а е пренебрегнат трети, който заслужава повече... и т.н.

Предстои и едно гласуване, което в последните години става все по-трудно за спортните журналисти - за Футболист №1 на България.

Вотът не е сложен заради организацията, напротив - тя е на високо ниво.

Просто е трудно да избереш кой е блеснал през годината толкова, че да е ярък претендент за №1 сред колегите му. Вече по традиция нямахме кой знае какви изумителни моменти и личности на международната сцена, а у нас... там нивото е ясно.

Като се замислим, направо си е време за дадем наградата на Мартин Камбуров. Директно казано.

Снимка: БТА

Не, защото е най-добрият футболист като цяло по българските терени през 2021 г. (а това е сложен въпрос със субективни лични мнения и отговори на него), а защото не спира всяка седмица да показва и доказва на по-младите си колеги, че на 41 години пак не им отстъпва.

Назидателен вот - "да си видят, че един 41-годишен ветеран си прави каквото иска по терена", е само една страна на нещата. Нивото у нас наистина е такова, че играч с опита и качествата на Мартин, направо може да играе до 45-50.

Но има и друго. Това наистина е негова силна година - чисто като статистики.

В нея той счупи един рекорд, който вероятно никога повече няма да бъде подобрен - по голеве в елита на родния футбол. Камбуров вече има 256, като мина с два Петър Жеков. За да бъде бито това постижение, някой трябва не просто да се задържи у нас поне 12-13 сезона (а това е трудно, защото добрите ги взимат навън), но и да бележи със смазваща регулярност по 20-ина гола на сезон.

Вече има 455 двубоя на ниво Първа лига, което е само с 6 по-малко от постижение №1 - на Георги Илиев. И този рекорд ще падне в ръцете му най-късно до края на сезона. Стига да не се откаже по Коледа, но се надяваме да е далеч от такова решение.

Сега и за статистиките: Мартин вкара 10 шампионатни гола за календарната година в Берое. Пет са този сезон, като 4 от тях са откриващи в мача, три са победни за 1:0, а всеки път, когато се е разписвал тази есен, "зелените" печелят.

Напролет също наниза пет попадения в първенството, като те донесоха две победи и два равни мача на Берое. Добавяме и два за Купата на България - по един от миналия и от този сезон, имаме 12 попадения за 12 месеца. На 41-годишен нападател, припомняме. Вкарал е на Левски, ЦСКА и на Локомотив (Пд) - все отбори, които са от каймака на противниците, които можеш да срещнеш по родните терени. Изиграл е като титуляр 22 мача. Изобщо не е лош коефициент мач/гол.

Снимка: Bulphoto

Да видим и с кого го сравняваме:

Деветката на Локомотив (Пд) Георги Минчев има 12 шампионатни гола и 3 за Купата на България (15 общо), но е стартирал в 31 срещи.

Футболист №1 на страната за предходните 2 години Димитър Илиев (също Локо-Пд) има 12 попадения за календарната 2021-ва у нас, като е бил титуляр обаче в 32 двубоя. Има и два гола в Европа (4 мача).

Ивайло Чочев има също 12 гола за годината в ЦСКА 1948, но е започнал като титуляр 30 мача.

Кирил Десподов е вкарал 11 пъти - 9 в първенството и 2 в Европа, за Лудогорец през 2021-ва. Изиграл е 34 титулярни двубоя.

Стигаме до Тодор Неделев с неговите 5 гола (все в първенството) от 15 срещи, които е започнал в стартовия състав. Той имаше и тежка контузия в първите месеци от годината.

И за десерт - Спас Делев от Арда с деветте му гола за 2021-ва, вкарани обаче при 30 старта в титулярния състав.

Е, и кой от тях е с по-добър коефициент от Камбуров? Никой.

Да, той не играе евротурнири, не е и в националния, но пък кое представяне на този национален или на клубните ни състави в турнирите на УЕФА изумиха дотолкова, че да наклонят везните към някой главен герой в него?

А ако има човек, който няколко пъти е имал право да претендира за №1, но не е бил избиран, е именно Камбуров.

В началото на века, когато той вече нижеше голове и стана шампион през 2004-а, тройката в класацията изглеждаше ясна - Бербатов, Стилиян и Мартин, всеки път в различна поредност.

Намесваха се спорадично хора като Краси Балъков, Гошо Петков, Благо Георгиев... За Камбуров място нямаше.

През второто десетилетие на века, време беше за Ивелин Попов, Ники Михайлов, Иван Иванов, Георги Миланов, Владо Стоянов, Десподов, Митко Илиев... Камбуров записа едно второ място.

И не казваме, че наградата сега му приляга за "цялостно творчество". Това е едно на ръка. Второто е, че продължава да засрамва млади нападатели с това как играе, как стъпва в наказателното поле и колко вкарва. Третото - че чисто статистически, може да се изправи гордо срещу всеки потенциален конкурент, ако гледаме само месеците от 2021 г.