В Южна Америка често се шегуват, че чилийците не говорят точно испански език. Самите хора в страната признават, че има региони, в които думите излизат по странен начин. Диалекти е слабо казано.

През вековете една такава дума - condoro, е придобила двусмислено значение в почти цялата територия на Чили. Кондор е онази птица, знаете. Впечатляваща и властна. Кондоро обаче е и някой, който прибързва и прави досадни, глуповати грешчици. Някой, на когото в българския жаргон, например, викат "шматка".

Има една история, която поетично може да бъде описана като "Как El Condor стана condoro". И която побърка целия свят за няколко дни.

Роберто Антонио Рохас Саеведра е героят в нея, но ще си го наричаме Роберто Рохас - така го знаеха всички надлъж и нашир. В Чили се ограничаваха до едно - Кондора, прякора му.

През 1976-а сложи ръкавиците за първия си професионален мач като вратар. Случи се с екипа на Депортес Авиасион - отбор на военните, на авиацията. После мина през гранда Коло Коло, за да попадне в рая на футбола - Бразилия и да играе с емблемата на славния Сао Пауло. Уточняваме - той и до днес живее в този град, което може да ви се стори удивително, докато четете следващите редове.

Този Рохас два пъти стана шампион на Кампеонато Паулиста в Бразилия за едва трите си сезона като състезател на гранда. Преди това има два дубъла в Чили с Коло Коло, където игра 10 години. През 1987-а го избраха и за най-добър вратар на Копа Америка. Изобщо - през 80-те Кондора беше звезда.

Но големият ден в кариерата му съвпадна с края на въпросното десетилетие, а сцена за него трудно можеше да избере по-добре - "Маракана". Предисторията бе сглобена в една срамна нощ за бразилския футбол през 1987-а, когато селесао бе смазан с 0:4 от чилийците споменатата Копа Америка.

"Кондор-свръхчовек", написаха тогава бразилските вестници за играта на вратаря на съперника.

Две години по-късно съдбата даде шанс за реванш на златистите, но много повече от това бе заложено на карта. Групата в квалификациите за Световното първенство бе затегната, Чили бе с равни точки с Бразилия на върха. По-добрата голова разлика на селесао даваше предимство на домакините, които се нуждаеха от реми на "Маракана", за да стигнат финалите на Мондиал 1990 в Италия.

На 3 септември 1989-а арената на толкова футболни истории видя една от най-причудливите. И такава, която завинаги остава в летописа на играта. Ето я.

Трибуните са пълни около 3 часа преди мача, като тогавашната "Маракана" побира официално 145 000 зрители. Според бразилските медии в онази вечер поне 160 000 са се натъпкали край терена, за да видят как Бразилия стига световното.

Тафарел, Алдаир, Бранко, Дунга, Бебето, Карека... Домакините са отбор, пълен със звезди. Светът знае малко за Хайме Писаро, Хуан Карлос Летелиер и Хектор Пуебла, които са насреща. Най-известен е капитанът и вратар - Роберто Рохас-Кондора.

Полувремето минава под натиск на бразилците, ритници през краката от чилийците и няколко геройства на стража им. Публиката е притеснена - все още е 0:0.

В 49-ата минута Карека праща "Маракана" в транс с гол, който отваря вратите за Мондиала. Следват минути на бразилска самба и второто попадение виси на косъм. В 67-ата минута топката е далеч от вратата на Чили, когато се случва най-важният момент в мача. И в кариерата на Кондора. И - при други обстоятелства - който може да бъде един от най-важните в цялата приказка за световни първенства по футбол.

Рохас пада на земята, след като до него избухва бомбичка или ракета, хвърлена от трибуните. Кадрите показват, как тя още тлее, а вратарят агонизира на тревата. Чилийците се хващат за главите, съдията от Аржентина Хуан Карлос Лустау опитва да стигне до вратаря и да види състоянието му. Дори бразилците са притеснени като опитват с жестове да укротят "Маракана".

Една жена на трибуните е вцепенена повече от всички останали. 24-годишната Росенери Мело до Насименто е фенка на Флуминензе, която в емоциите след гола танцува с останалите от златистото море на първите редове. Хвърля във въздуха ракетата, но не успява да я изстреля добре и тя пада недалеч от нея, до вратата. И до Рохас. С ужас младата бразилка вижда как на метри от нея рухва Рохас и е уплашена за здравето на вратаря на Чили.

Днес, ако питате някой за жена с това име, той ще се усмихне широко и ще каже: "Говорите за La Fogueteira!". Това е нарицателно за някой, който е изградил пиротехнически чудеса.

Но в онези секунди на Росенери не и е до смях, а хората около нея я гледат гневно. Рохас още е на тревата, телевизията предлага само едно повторение - нещо пада до вратаря и той ляга, държащ се за главата. Това "нещо" видимо гръмва и от него излиза огън, значи чилиецът е ранен от него!

Мачът е спрян. Гостите напускат терена, изнасяйки на ръце кървящия Рохас. А бразилците се държат отчаяни за главите. Те са аут от световното, ако се вземе най-логичното решение за служебна загуба. Бразилия никога не е пропускала Мондиал!

Рикардо Гомеш, техният капитан, не се прибира в съблекалнята близо половин час. Седи на игрището, ръкомаха към публиката и се държи за главата.

"Мисълта, че пропускаме световното, бе нетърпима, ужасна", казва години по-късно.

Стадионът бушува, иска кръв и смърт. Защото при напускането на терена Парисио Янес, един от чилийците, се хваща за мъжката гордост и няколко секунди демонстративно прави движения по посока на публиката в тази поза. Ражда се един мит на южноамериканския футбол. От онзи ден нататък всеки, който го прави (в този регион не се случва никак рядко) вече прави "Пато Янес".

ФИФА присъжда победа с 3:0 за Чили на първо четене още в часовете след двубоя. Уточнява, че случаят ще се изяснява тепърва.

Пауло Тешейра, днес футболен агент, тогава е фоторепортер край терена на "Маракана". Той разказва:

"От там, където бяхме - до вратата, ясно се видя как бомбичката или каквото беше това, пада на метър-два от Рохас. Не можах да повярвам, че той се търкаля на земята и как има кръв по лицето си."

Тешейра е изумен и сигурен, че е измама. Но няма кадър на момента на избухването, просто не го е уловил. До него е Рикардо Алфиери, който е внимавал повече. Колегата снима за японско спортно списание.

Тешейра обаче осъзнава критичността на ситуацията и ултимативно казва на Алфиери: "Няма да напуснеш страната, преди тези снимки да са публикувани във вестниците тук!". Не го изрича случайно. Японското списание не приема да се обработват фотоси в друга лаборатория, освен неговата. А тогава дигитални фотоапарати няма. И си чака кадрите в суров вид, за да ги прояви.

Тешейра предприема отчаян ход "за родината". Тича до до най-близкия радиокоментатор, който шокиран предава за събитията от терена на 3-4 метра от вратата.

И му посочва Рикардо. "Той снима всичко, има кадър с гръмването на ракетата!" Естествено, репортерът си е репортер. Веднага отива при фотографа с важните снимки и го включва наживо в ефир. Така вече се знае, че кадри на инцидента има и Алфиери няма къде да мърда... Цяла Бразилия, светът и ФИФА, чакат неговите негативи да бъдат проявени. Никой в лудата по футбола страна, изправена пред отпадане от световното, няма да го пусне да пътува за Токио.

Четири часа му отнема да се отиде до най-близката фотолаборатория, да се подготви тя за действие (късен час е), да се изчака човек от бразилската и чилийската федерации, както и представител на ФИФА.

Снимките излизат - четири съвсем ясни кадъра как лети ракетата и къде пада.

"Глобо" - най-влиятелният вестник в Бразилия, пуска серията фотоси и обвинява чилийския вратар в измама. ФИФА се събира в Швейцария по темата. И присъжда 2:0 за Бразилия (технически се добавя допълнителен гол). Медиите в Сантяго са скандализирани, за тях Кондора е бил ранен и това е заговор, за да бъде пробутан напред по-влиятелният и голям отбор.

Местните вестници пускат негова снимка от клиниката с огромна превръзка на лицето, ранен "от бразилската ракета". Герой на нацията.

Ден по-късно обаче истината вече е наяве. Рохас признава, че е тръгнал подготвен от съблекалнята на "Маракана" и е имал бръснарски ножчета, опаковани отстрани в ръкавиците си, скрити добре. И в момента, в който е усетил падането на ракетата, се е порязал по лицето, за да предизвика инцидента и спирането на мача. Имал е намерение да извлече максимума от каквато и да е ситуация, само да класира Чили на Мондиала.

ФИФА наказва Рохас сурово и справедливо - завинаги извън футбола. Той се оттегля и се скрива от света в родната си къща, отчаян от живота - само на 32 години е и очаква да пази още няколко.

38 месеца по-късно най-самотният човек на планетата е спасен и върнат във футбола от... бразилци. Хората от Сао Пауло го канят да работи в клуба като треньор на вратарите. Именно негова е основната заслуга за израстването и превръщането в мегазвезда на Рожерио Сени, който счупи куп рекорди в кариерата си и е най-резултатният вратар в историята на футбола. Израсна под крилото на Кондора, който го научи на много неща.

Куриозно, в Бразилия Рохас никога не е намразен. По-скоро е фигура на лек присмех, задето не успя с измамата си.

А той се оказа корав характер, този Кондор. Не се даде на ужасни изпитания - на хепатит С, който можеше да го убие преди години. После и на рак на белите дробове, с който също се пребори успешно преди десетилетие. Просто е от стомана.

Споменът за "Маракана" е най-големият му кошмар. Всеки път през годините, когато е разказвал историята, посочва за основен двигател на измамата треньора на Чили Орландо Аравена. Той, заедно с доктора на националния Даниел Родригес, са изхвърлени също завинаги от футбола. Кондора твърди, че те са настояли да вземе ножчетата и да ги използва при възможност. Но признава, че това е най-голямата глупост, която е правил в живота си. Една голяма condoro. Тъпотия.

Росенери Мело почина на 45 години от мозъчен аневризъм, въпреки че преди това животът бе благосклонен към нея. Тя се превърна в звезда в Бразилия... задето хвърли ракетата, която доведе до измамата. Fogueteira do Maracana се снима за Playboy в страната два месеца след мача, а в този момент вероятно бе и най-интервюираната жена в Бразилия.

През 2007-а тя се извини на Рохас при една тяхна среща в Сао Пауло, а четири години по-късно почина.

Мачът и до днес е паметен, наричан Condorazo - или как Кондора опита да направи "Мараканазо" на бразилците. Не е точно, но е някакъв опит да го преведем с игра на думи. Казано иначе - това си е незабравим момент в историята на футбола.

Защото, макар и само за няколко часа, Бразилия бе извън Мондиала. Нещо, което не се е случвало никога в историята.