Детството в Кибаве не ти дава особено много хоризонти и възможности. Меко казано.

Днес това може и да се е променило, но през 70-те повечето семейства живеят и отглеждат немалкото си деца в едностайни бараки, а обувки в градчето имат малцина. Наоколо са само планини и джунгла. Такава е по-голямата част от провинцията Букиднон на Минданао - едино от островите, съставляващи пъзела-архипелаг Филипини.

Мани е едно от шестте деца в семейство Пакиао, което много бързо остава само под крилото на майката. Бащата ги напуска, а всички хлапета са принудени да работят. Разнасят и продават подправки по улиците, по-големите и здрави бачкат и други неща, просто за да има нещо на масата у дома. Никой не помни Мани да е обувал обувки, преди да навърши 12 години.

Днес той може да си позволи всяка обувка на всяка марка по света. Дълъг път измина от планинското градче Емануел Дапидран Пакиао - спор няма. Днес този изключителен герой на спорта, политиката и добрите дела, празнува 42-рия си рожден ден.

Неговата история си заслужава да се чуе.

Спира да ходи на училище в шести клас.

Няма смисъл, защото с това няма да изкарва пари, а у дома гладуват. Тоест - трябва храна, а не образование. Гледа филми за бойни изкуства на един от малкото телевизори в градчето, а на 12 вижда как Бъстър Дъглас шокиращо поваля Майк Тайсън и решава, че това е спортът за него. Тренира из горите наоколо, тича, удря...

Именно тогава, през 1990-а, чичо му Сардо Мейда го кани да тренира в пригодения за зала негов дом в град Дженерал Сантос, който е близо 10 пъти по-голям от родния на Мани. В залата има четири деца - трите на Сардо, които са братовчеди на Мани, и самият той. Живее с тях, превръща се в техен брат. В автобиографиите си никога не дели тези свои "братя" от родните.

"Обикаляше бос из целия град - спомня си Мейда. - Слабоват, но с огромен дух и мотивация. Тренираше до припадък. За 6 месеца бе готов да излезе на ринга и организирахме първия му мач срещу момче, което бе с две години по-голямо."

Тогава за първи път започва да се храни редовно. Основно с ориз и плодове, но - поне е редовно. Спомня си, че преди периода при чичо му, е имало дни - 2,3 и повече, в които я е карал само на вода.

На 14 славата на Пакиао е, че е най-добрият боксьор до 18 г. в южната част на Филипините. В страната този спорт е религия. Култ. Тренират десетки хиляди.

На 15 Мани отива в Манила, а през януари 1995-а прави професионалния си дебют. Навършил е 16 години месец по-рано и законът вече му позволява. Така започва кариера, която още не е завършила официално. Първият му съперник се казва Едмунд Ентинг Игнасио, победен е в 4 рунда с единодушно съдийско решение. Паметен ден.

Днес Пакиао навършва 42 години, има зад гърба си 71 професионални мача и не смята да се отказва.

Снимка: Getty Images

Загубил е седем пъти, като 3 от пораженията са с нокаути, единият - брутален. Хуан Мануел Маркес преди 8 години размаза Мани на ринга и тогава за първи път се заговори, че му е минало времето.

Той не иска и да чуе.

Пакман - както го наричат, е човекът отказал от бокса не кого да е, а Оскар де ла Оя. Победи го през 2008 г. и Златното момче се отказа, вече на 35 и неспособен да поддържа нивото си. Днес са големи приятели.

Някои от другите имена в списъка на победените от Мани са не по-малко впечатляващи:

Оскар Лариос

споменатия Маркес, с когото имат три мача

Рики Хатън

Мигел Кото

Хорхе Солис

Тимъти Брадли.

Има много неща, в които е единствен. Мани е шампион в осем дивизии на четири различни категории, като е обединявал по три и повече пояси пет пъти. Печелил е всичко в тези версии, в които се е бил. Считан от мнозина за най-великия боксьор изобщо след Мохамед Али. Трудна класация, разбира се, но със сигурност името му е сред 10-те на върха, когато говорим за най-успешни състезатели в този спорт.

Стилът му и непрестанната устременост към удари, атаки, агресия в боксовия смисъл на думата, го правят изключителна фигура на ринга. Чак до последните му години, когато вече видимо и физически няма сили да се бие по този начин, Мани Пакиао на практика няма скучен мач. Винаги е екшън.

Индустрията го боготвори, защото в този спорт, в който парите отдавна са не по-малко важни от ъперкътите, той е машина за печатането им. По-горе казахме, че е в топ 10 на най-успешните боксьори. Е, със сигурност е номер едно по генерирани приходи за империята на този спорт.

Снимка: Getty Images

Цели 25 негови мача за предавани с pay-per-view системата за отделен абонамент във Великобритания и САЩ. От тях оборотът се изчислява на около 1.2 милиарда долара. Само за мача с Де ла Оя платените абонаменти в Щатите минаха милион - първи случай в историята извън тежката категория.

Направи го още пет пъти, преди да стигне космическите 4.6 милиона платени отделно абонаменти само в САЩ за Мача на века срещу Флойд Мейуедър през 2015-а. Само от него приходите бяха над 400 000 000 долара. Разбира се, това бе и най-популярният му съперник, на когото също се дължи голяма част от този златен дъжд.

Отдавна е в Залата на славата на бокса, а през 2010-а бе обявен за Боксьор на десетилетието. Отдавна си е извоювал статутът на Спортист №1 на Азия като популярност и постижения. И като народна любов.

Игра баскетбол, другата голяма спортна страст на Филипините. И като казваме "игра баскетбол", нямаме предвид в двора със синовете му. Не, включи се в отбора на КИА Моторс в местната елитна лига, като дори записваше минути и вкара някои точки. Основно бе резерва, но остана картотекиран в отбора близо 3 сезона. Ходеше на тренировки винаги, когато времето му позволяваше. Въпреки че е само 170 сантиметра висок, Мани никога не се е отказвал. В нищо.

Завърши училище години, след като го напусна, за да работи и да тренира като звяр за боксовата си кариера. През периода 2005-2007 г. положи серия от изпити, мина тестове и посещаваше занимания, за да се дипломира пред филипинското Министерство на образованието на 29 години. Да, казват, че го е направил заради предстоящото му влизане в политиката. Има ли значение? Можеше спокойно да вземе документа без да се напъва, при неговия статут на почти божество във Филипините...

Участва в шест филма като актьор, а за него са направени два пъти по толкова документални ленти. Записва музикални албуми с благотворителна цел, която при него е толкова мащабна, че звучи направо невероятно.

Мани има състояние от около 220 милиона долара, изчисли преди година от медията Forbes. В едно от последните си интервюта във Филипините през тази есен, го питаха за неговата непрестанна активност в благотворителни акции. Поводът бе, че закупи и дари 50 000 комплекта медицинско оборудва не за борбата с пандемията от коронавирус само за острова Минданао в родината си. Тогава каза, че никога не е пресмятал колко е дал за каузи през годините, но съпругата му Джинки преди около година му е казала, че са минали 200 милиона долара като дарения.

Снимка: Getty Images

Двамата са заедно от 21 години и имат пет деца.

Той е сенатор в страната, след като влезе в политиката още преди десетилетие. Един от най-яростните привърженици на връщането на смъртното наказание, както и непрестанен инициатор на нови и нови битки с нарколордовете, които смята за най-големия проблем пред младите хора във Филипините. От САЩ до Русия всички знаят, че това е твърде опасна позиция, да си срещу тези хора.

Мани Пакиао обаче не се страхува.

Обяви се против хомосексуалните бракове, което също му създаде проблеми и не бе в унисон с "общоприетата толерантност". Изобщо - той никога не се притеснява да е той, да има мнение и да го отстоява. На ринга - с юмруците си. В политиката - с аргументите и репутацията си.

А репутацията му... Малко е да се каже, че е популярен и боготворен.

Той е икона за цяла Азия, не само за страната си. Символ е на приказната, почти нереална история да си успял да се измъкнеш от едно бедно и затънтено планинско градче, откъдето никой не е тръгвал и стигал на световния връх в която и да е сфера.

Е, Мани го направи.

Направи и много повече от това, и то - за много повече хора от само себе си и семейството си.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images