17-11-2017 20-11-2018

Обществото има нужда от шампиони - такива като Артър Аш

На този ден преди 40 години се отказа един от най-големите в тениса

12:52 | 16 април 2020 | Редактор : Николай Петров 6 1950 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 16 април 1980 година големият тенисист Артър Аш обяви, че прекратява активната си спортна кариера.

"Не искам да ме запомните с постигнатото в тениса" са думи, които рядко може да бъдат чути от спортист, който е постигнал толкова много.

Аш спечели US Open през 1968-а в първото издание на "опън" ерата. През 1970-а стана шампион на Australian Open, а пет години по-късно триумфира на "Уимбълдън" и стана №1 в света след велика победа над Джими Конърс. Освен това участва в други четири финала от Големия шлем.

Това са си огромни постижения за средностатистически тенисист, но в случая на Аш те са само част от цялостната история. Животът му бе изпълнен с активизъм за граждански права, кампании за социални промени и за финал образование за ХИВ и спин, който отне живота му само на 49 години през 1993-а.

Централният корт в Ню Йорк не случайно носи неговото име, като преди всяко начало на надпреварата се провеждат детски развлечения "Артър Аш".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Неговата съпруга Джийн Мутусами го описва така: "тенисът му даде платформа, чрез която да говори за проблеми, които го интересуваха толкова много. Мисля, че той беше модел на подражание за децата и неговото наследство е важно да се напомня и днес. Искаме генерациите деца, които се раждат, да знаят, че той не бе просто тенисист".

Играта на Аш се характеризираше с комбинация между финес и смелост. Първият му допир с тениса е като много млад и му носи мястото в университета в Калифорния през 1963-а. През същата година той се превърна в първият афроамериканец, който представлява САЩ на Купа "Дейвис".

През 1970-а започва борбата му за различни каузи, в които той вярва. През същата година му е отказана виза от Южна Африка заради апартейда и той надига кампания за отстраняването на страната от Световната тенис федерация. През 1973-а достъпът му е разрешен и той се превръща в първият тъмнокож тенисист, който играе там.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Когато Нелсън Мандела беше освободен през 1990-а след 27 години в затвора, Аш се върна в Южна Африка и заяви: "когато си мисля за него, виждам колко съм недорасъл за политически опити".

През 1979-а Аш получи сърдечен удар и бе опериран. Тази зла участ му попречи до края на кариерата да се вложи максимално в играта и нарушаваше плановете му за завръщане. Година по-късно краят бе обявен.

Пенсионирането обаче не означаваше край на връзката с тениса. Три години по-късно той стана капитан на САЩ за Купа "Дейвис", но се подложи на нова сърдечна операция. Има теория, че по време на нея е получил кръвопреливане с ХИВ зараза.

Диагностициран бе с вируса едва през 1988-а и първоначално това се пазеше в тайна. През 1992-а Аш той изнесе пресконференция, след като от вестник му се обадиха да го питат за състоянието му.

Без страх, както действаше и в тениса, тъмнокожата спортна легенда опита да образова хората за болестта. Така бе създадена и фондация за заразените от ХИВ в годината, в която той си отиде.

В повечето случаи спортистите към края на кариерата си се опитват да наблегнат на това как ще бъдат запомнени със спортните си постижения. Не такъв бе случаят на Аш, който даде много повече от велики тенис моменти.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Аш е принуден да се бори във всеки един етап от живота си - срещу расизъм в младостта си, срещу здравословни проблеми в разцвета на силите си и срещу още болести и неразбраните му каузи в последните му години. Може да се каже, че с всичко се справи успешно, но за жалост си отиде твърде млад.

Той проправи пътя на тъмнокожите спортисти по целия свят, доказвайки отново и отново, че цветът на кожата не определя колко конкурентноспособен може да бъдеш. Той беше и поддръжник на равенството и правата на малцинствата, използвайки своя статус на знаменитост, за да постигне промени в обществото. Не само разпространи важна информация за борбата с коварната му болест, но и помогна значително за по-нататъшното научно изследване за намиране на лечение.

До момента, в който почина, Аш беше олицетворение на всичко, което те прави шампион.