17-11-2017 20-11-2018

Преди 100 години: Джони Вайсмюлер бе кралят на басейна, но се удави в холивудската слава

Той е свързван по-често с образа на Тарзан, отколкото с рекордите си в басейна

15:14 | 14 юли 2022 | Редактор : Калин Караиванов 20 9079 Getty Images

Името Джони Вайсмюлер по традиция винаги първо се свързва с Тарзан.

Но преди да се превърне в актьор, известен с воя си в джунглата, той е изключителен плувец, който печели пет златни и един бронзов медал на Олимпийските игри в Париж през 1924 г. и Амстердам през 1928 г. С тях той увенчава своя епичен рекорд, поставен преди век - през 1922 г. става първият човек на планетата, преплувал 100 метра под една минута.

На 8 юли 1922 г. в Аламида (Калифорния) мощният като физика и крехък на години (едва 18) Вайсмюлер спира хронометъра на извънземно време, за да впише името си в книгата на великите спортни постижения. С 58,6 секунди той подобрява предишния световен рекорд (1:00,4) на хавайския състезател Дюк Каханамоку, носител на пет олимпийски медала между 1912 и 1924 г.

Славата води след себе си и множество обожателки.

Getty Images

Никога досега никой не е преплувал толкова бързо кралската дистанция в този спорт. Да, от днешна гледна точка рекордът му може да не изглежда толкова впечатляващ, но преди век това е било наистина феноменално постижение.

Сега световните рекорди в тази дисциплина се държат от бразилеца Сезар Сиело с време 46,91 секунди в 50-метров басейн и австралиеца Кайл Чалмърс с 44,84 секунди в 25-метров басейн (поставен в руския град Казан през 2021 г.).

Или иначе казано, от Аламида 1922 до Казан 2021 рекордът на Вайсмюлер е намален с цели 14 секунди. И всичко това има своето логично обяснение, обвито в опаковката на само една дума - "еволюция".

Вайсмюлер бе кралят на басейна.

Getty Images

Променя се типологията на тренировките, храненето и дори материалът на плувните костюми и техническите елементи при самото плуване - всичко това е изиграло роля за впечатляващото намаляване на рекорда, който Вайсмюлер чупи отново през 1924 г., когато постига време от 57.4 секунди.

Изключителното за времето си постижение е подобрявано няколко пъти. Най-шумната поправка е на Марк Шпиц на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато спира часовника на 51 секунди и 22 десети. Това е епохата, когато в плуването започват да се използват шапки и очила, които определено помагат на състезателите.

По актьора въздишаха милиони момичета по света.

Getty Images

Но докато Вайсмюлер беше действащ спортист, той беше кралят на плувните басейни. И никаква техническа еволюция не можеше да го победи. По време на кариерата си, освен олимпийските медали, печели и 52 национални първенства на САЩ и поставя общо 67 световни рекорда.

Разбира се, при раждането си през 1902 година във Фрайдорф - част от Австро-Унгарската империя (днес Тимишоара в Румъния), никой не предполага, че на бял свят идва бъдеща знаменитост от такъв ранг. Семейството му емигрира в САЩ, където сам се научава да плува в езерото Мичиган. И от там право към световния рекорд.

По ирония на съдбата, падението му започва, когато гребе с пълни шепи от заслужената слава. Подписва седемгодишен договор с Metro-Goldwyn-Mayer, а филмовата му кариера започва с "Тарзан на маймуните". Успехът на филма е колосален. Дотолкова, че студиото не му позволява да играе друг герой, освен Тарзан.

Джони така и не успя да избяга от образа на Тарзан.

Getty Images

Интересното е, че Вайсмюлер успява да възпроизведе по естествен начин емблематичния крясък на дивака. Първоначално трима различни певци се грижат за изработването на воя на Тарзан. По-късно бившият плувец, а след това и актьор, играе в цели 6 филма за момчето от джунглата. С края на договора му обаче започва и сблъсъкът с реалността.

Вайсмюлер не може да избяга от образа на Тарзан, като е канен да участва в нискобюджетен сериал с подобен сюжет. Бързо става ясно, че актьорският му талант е доста лимитиран и той решава да спре с киното. Инвестира в различни компании спечеленото от Холивуд, но краят на всички инициативи е идентичен - пълна катастрофа.

Краят на славния някога плувец е повече от тъжен.

Getty Images

Така 15 години след фурора, Вайсмюлер се оказва разорен и с 3 развода зад гърба си. В крайна сметка се оттегля в Акапулко, където умира през 1984 г. в психиатрична клиника. Разказват, че там до последно имитирал крясъците на Тарзан по коридорите.

Тъжният му край - на стар и победен човек, не съответства на успешната му младост. Вайсмюлер е надвит от живота, когато никой не може да го победи във водата.

Затова е редно, 100 години след онова космическо постижение, най-накрая да има справедливост. И името на Джони Вайсмюлер да не бъде свързвано първо с образа на крещящия дивак от филмите, а като един от най-великите спортисти в света за XX век.