В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Топката е в женски род, върти се, всичко може да стане - това гласи клишето на футболния коментатор.

Нагледали сме се на какви ли не шеги от съдбата в спортно отношение, но когато говорим за най-големите шампионати - особено във футбола, рядко стават значими изненади на късните етапи по пътя към купата.

Логиката обича да възтържествува в най-значимите надпревари - световни, континентални първенства, Шампионска лига.

Не такъв обаче бе случаят през 2004-а. На 4 юли националният отбор на Гърция бе тема №1 не само за хората, които следят спорта, но и всички из Европа. Помните вероятно онази безизвестна за широката аудитория група футболисти, която преди 16 години спечели Европейското първенство след две победи - на откриването и на финала, над домакина и голям фаворит в турнира Португалия. 

Гърция на германския прагматик Ото Рехагел сътвори може би най-голямата футболна сензация на настоящия век, поне що се отнася до първенства на националните отбори. Случи се някак сюрреалистично. Можем да го сравним само с титлата на Лестър във Висшата лига от 2016-а. И то с някои условности.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

С не особено атрактивен, но убийствено ефективен стил, "елините" биха Португалия на старта (2:1), направиха равен с Испания (1:1) и загубиха от Русия (1:2) в груповата фаза. Излязоха от групата като втори в класирането само, защото бяха отбелязали повече голове от испанците - с по 4 т., голова разлика 4-4 срещу 2-2 на "Ла Фурия".

В елиминациите отстраниха Франция (1:0) и най-силния отбор до този момент на турнира - Чехия (пак 1:0), преди да запишат трета поредна победа с този резултат на финала в Лисабон. А с това да разплачат цялата португалска нация и младия Кристиано Роналдо в състава на домакините. И да шокират света.

Във въпросното европейско първенство, което все още  е и последно участие за България на голям форум, гърците разбиха всички представи на специалисти и фенове. Те издигнаха в култ дефанзивния футбол и припомниха, че и за него има място в голямата игра. Не е задължително да е красиво, когато е ефективно.

Всичко започна в Манчестър на "Олд Трафорд" през 2001-ва, когато селекцията на Рехагел гостува на Англия в Световна квалификация, решена в последната минута с епохален изравнителен гол от пряк свободен удар на Дейвид Бекъм. Това бе един от най-силните мачове за Гърция в онези квалификации, които се оказаха неуспешни. Но само месец преди този мач германецът бе назначен на поста и дебютира с катастрофална загуба от Финландия с 1:5 в Хелзинки. Неговата работа тепърва започваше.

След "Олд Трафорд" започна приказката на гърците. Те се класираха за Европейското първенство, печелейки по впечатляващ начин група с Испания, Украйна, Армения и Северна Ирландия. Кампанията мина с едва осем вкарани гола, но и само четири допуснати в осемте мача. Игра в отбрана, на която много по-големи футболни нации можеха само да завиждат.

Победата над Испания в Сарагоса с 1:0 даде възможност за първо място в групата. И всичко това бе постигнато след тежък старт със загуби от "Ла Роха" и Украйна още в първите два мача. След тях Гърция тръгна на принципа, че няма какво повече да се губи. Класира се директно за еврошампионата и прати испанците на бараж срещу Норвегия.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

След мача на откриването и шокиращата победа над домакина Португалия (2:1), целият гръцки отбор не спи. Цялата страна всъщност. Гърция е в еуфория и всички говорят за футбол. Въпреки че страната няма кой знае какви футболни успехи дотогава на национално ниво, това си остава най-популярният спорт. Дни след първенството от лагера на гърците признават, че целта е била да постигнат една победа в груповата фаза. Изпълнена още след първия си мач.

Последва удържано равенство срещу Испания и загуба от Русия, която бе записала две поражения преди това. Попадението на Вризас в този мач е почетно при 0:2, но се оказва от значение - гърците се класират на четвъртфинал заради загубата на Испания от Португалия. И с това попадение показателите им са по-добри от тези на "Фуриите".

На четвъртфиналите съперник е суперотборът на Франция със Зинедин Зидан, Тиенри Анри, Робер Пирес. Рехагел сменя схемата и слага персонален пазач на Анри. Това се оказва ключовият момент за победата с 1:0. Там някъде в последните минути, докато отброяват времето до успеха, гърците вече си вярват, че на това първенство могат да направят нещо историческо. А съперниците изпитват ужас, че трябва да се изправят срещу тази стена.

Полуфиналният съперник е вдъхновяващият тим на Чехия с Ян Колер, Павел Недвед и Милан Барош. На хартия бъдещият европейски шампион е пълен аутсайдер за мача. Чехите са единственият състав на Евро 2004, който е спечелил всички три двубоя в групата, а на четвъртфинала смазва Дания с 3:0.

Но се оказва, че Гърция разполага с необходимите дисциплина, качества, а и доста късмет. Победата идва с гол в 105-ата минута на Траянос Делас след центриране от корнер. Сърцераздирателен развой за чехите, които са отправили 16 удара към вратата на Никополидис. Тя обаче е като омагьосана.

Приказката обаче не минава без конфликти. В дните преди финала някои от играчите не са доволни от паричните бонуси, които ще получат, а други от отношението на Рехагел към конкретни футболисти - дали чисто персонално или защото не попадат в стартовия състав.

Но всичко трябва да се изглади за финалния мач. Турнирът завършва така, както и започва - с мач между Португалия и Гърция. Всяка футболна логика сочи, че домакините ще победят и ще си върнат.  Но съдбата определя Ангелос Харистеас да вкара победния гол в 57-ата минута и да напише новата митология на страната си. Това са героите на нацията - играчи, почти неизвестни за света, но стигнали до купата! Гърция стана европейски шампион.

Три победи в елиминациите срещу трите големи фаворита в турнира. И трите - с по 1:0. Попаденията в тях - на Харистеас (2) и Траянос Делас, дойдоха с глава. И трите - след центрирания от десния фланг. Две от статични положения, едно - от игрова ситуация. Голове под индиго.

Някои и до днес твърдят, че през 2004-а е победил анти-футболът, като можем да разберем донякъде върху какви аргументи стъпват. Но истината е, че няма неоправдан подход, ако си победител. Особено, когато в отбора ти няма нито един супер футболист от световна класа.

Рехагел бе начело общо 9 години и класира селекцията и за Европейското първенство през 2008-а, както и Мондиал 2010. В момента гръцкият футбол и по-конкретно националния отбор са в потресаващо състояние. Но едно е сигурно - в страната фенове и медии винаги могат да се връщат към онези славни дни.

Защото те не просто направиха фурор и изненада на голям турнир. Те го спечелиха!

Снимка: Getty Images/Guliver Photo