17-11-2017 20-11-2018

Време за спортна класика у дома: Чудото в дъжда - да биеш Германия от 0:2 до 3:2

Това вероятно е най-великият мач във футболната история на България

12:44 | 4 април 2020 | Автор : Динко Гоцев 37 9947 Снимка: Иван Григоров

В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Време за мен

Има дни, за които с радост и готовност ще разказваш на децата и внуците си.

Дали заради събитие в личния живот, случка, постижение, успех в начинание или някой жест на или към любим човек, който не се забравя. Примерно - като първия път, когато видиш Пирамидите, Колизеума, някое от чудесата на света или изключително популярна личност, която сте мечтали да срещнете. Не се забравя. Но в случая ще ви върнем към един юнски ден в центъра на София преди 25 години, в който се случи спортно чудо. И който е бил там, ще разказва за него на децата и внуците си.

Предисторията

Година по-рано, в един ужасно горещ ден и в Ню Йорк, и в България, бихме Германия на футбол. На световно първенство, на 1/4-финал. Обърнахме ги от 0:1 до 2:1 и изместихме от първите страници на медиите на цялата планета всяка друга новина. Те бяха световен шампион. Ние - непознатите футболни бунтовници от Изтока, които взривиха Мондиала. Беше велико. Сензацията на годината.

Паднахме се в една група в квалификациите за Евро 1996 и в Германия потриваха ръце. Ще има мъст за тези българи. А и отборът им сякаш стана още по-силен след световното, когато освежиха състава.

Снимки: Getty Images

С две думи - когато пуснаха билетите на 20 май за мача на 7 юни на Националния стадион, от сутринта пред арената имаше опашки. Може и да ви е непознато. Но така беше - билетите свършиха в деня, в който ги пуснаха. Вероятно над 55 000, защото един Бог знаеше колко събира този стадион тогава, когато нямаше реално седалки на него, а безкрайни редове от нещо като поставки.

Виж още Време е за спортна класика у дома: Мачът, в който Григор заслужи финал в Шлема

Дъждовният 7 юни 1995 г.

На този 7 юни времето реши да прати едно хубаво изпитание на хората - небето се отвори и заваля такъв порой, че София подгизна. Валя с часове.

Три часа преди мача обаче стадионът бе почти пълен, влизаха последните хора. Три часа преди първия сигнал на италианеца Пиерлуиджи Пайрето, една настръхнала тълпа от десетки хиляди българи чакаше ново чудо. Защото да го направиш веднъж срещу такава футболна сила се случва. Но да го затвърдиш вече е белег на класа. Значи, че не си случаен.

Българските играчи, водени от вечните непукисти Стоичков, Туньо, Наско, Лечков и Любо Пенев, се появиха на терена час преди началото. Не за загрявка, просто да стъпят на тревата и да усетят стадиона. А той полудя. Още тогава се усети - това няма да е обикновен ден.

Снимка: Иван Григоров

Германците охладиха ентусиазма още с обявяването на съставите. Изведнъж реализмът някак се промъкна на стадиона във всяка глава.

Кьопке - Ройтер, Щрунц, Бабел, Хелмел - Замер, Айлц, Баслер, Хеслер - Клинсман, Херлих.

На скамейката - Мьолер, Кан, Циге, Кирстен, Тот.

Отбор-машина.

Насреща Димитър Пенев пусна Михайлов - Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов - Янков, Лечков, Балъков - Ивайло Йорданов, Пенев и Стоичков.

10 от тези 11, всеки българин можеше да ги каже сутрин с отварянето на очите и преди да назове имената на децата си. В един период от 2-3 години те не мърдаха, ако нямаше контузен или наказан. Йорданов бе титуляр вместо Емо Костадинов, изкарал пролетта под наем в германския Байерн, но често оставян на скамейката. А и с травми в последните седмици от сезона.

Виж още Време за спортна класика у дома: Мачът на XX век (Видео)

Мачът

Вкараха ни след бърза контраатака, последвала недобро изчистване с крак на Боби Михайлов. Просто ни разрязаха и Клинсман откри - 17-а минута. В тези първи 30-ина минути, положенията бяха за нас, но Пенев изпусна, Балъков не уцели вратата, а Стоичков щеше да счупи гредата с шут от 35 метра.

И... те ни вкараха втори, както правят германците. Щрунц с хубав удар вкара за 0:2 в 43-ата минута. Два гола пасив на почивката... Непосилно. Дъждът бе спрял, но народът чак сега се почувства мокър... За щастие Балъков нахлу отдясно в следващите секунди, бе спънт - дузпа. Стоичков от 11 метра бе сигурен като сметка в Швейцария - 1:2. Оттеглихме се за пауза само с един гол назад, не с два. Ключово.

И изведнъж оптимизмът пак се появи отнякъде. Никой не забелязваше, че пак заваля на почивката. Стадионът бе потънал във вода, хората бяха прави върху редовете, защото между тях се лееха малки реки.

България изнесе невероятно второ полувреме, а резервата Костадинов обърна мача. Първо влезе остро в наказателното поле - втора дузпа. Стоичков със слонско спокойствие - 2:2. Последваха 3-4 минути, които вероятно са изтрити от историята на немския футбол - бяхме ги притиснали в наказателното поле като някакъв футболен аутсайдер. И накрая топката пак влезе във вратата им, около 300 секунди след изравняването.

Снимка: Иван Григоров

Емо Костадинов стреля злобно след едно разбъркване и стадионът изрева 3:2. Култов детайл в паметта на футболна България остава как в телевизионния коментар Борис Касабов обърква името на голмайстора със Златко Янков. Емоциите са такива, че това едва ли е най-важното. На трибуните вероятно мнозина нито бяха видяли добре гола, нито им пукаше кой го е вкарал.

Имаше още 20 минути, в които германските атаки не спираха. Михайлов спаси удар на Клинсман с лицето си, което му струваше да изкара вечерта след мача в болница, а не на купона на отбора. Но ги бихме.

От 0:2 до 3:2. Това би трябвало да е най-големият мач на най-големия ни отбор.

Само в два други случая в историята Бундестима е падал, след като е водил с 2:0 - от Англия в контрола преди 4 години (пак 2:3), и от Швейцария през 1938 г. (2:4) на Световното първенство.

Третият мач е в онази дъждовна юнска вечер в София.

Който е бил там, не може да я забрави.

Можете да видите пълния запис от мача долу, с емоционалния коментар на Петър Василев и Борис Касабов. Ако предпочитате, изгледайте репортажа (горе) в доста по-сбит вид, като за него умишлено сме избрали видео с германския коментар.