В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Тези 11 месеца, в които са игра тенис през 2017-а, бяха най-великите в кариерата на Григор Димитров. Звездата на България тогава не ни остави безразлични към нито едно свое участие.

Гришо бе №17 в ранглистата при нейното първо публикуване за годината на 2 януари, а целта му, която самият той заяви, бе място в топ 10. В края на сезона, след много шампионски представяния, българинът се оказа №3 в света. Нечувано в историята, а вероятно и трудно отново някога ще се повтори. Надяваме се, разбира се, че Григор ще ни опровергае в следващите години.

Връщаме се към онези моменти, защото си струва да си ги припомним.

Димитров в онзи сезон спечели четири титли - в Бризбън, София, Мастърса в Синсинати и финалния Мастърс в Лондон на най-добрите осем през годината. Последният трофей бе кулминацията, която прати сънародниците в екстаз.

Димитров влезе в Australian Open като номер 15 в ранглистата, но специалистите вече предупреждаваха, че е в отлична форма. Пет поредни победи го изведоха на полуфинал, като сред елиминираните бяха Гаске, Истомин и Гофен, с когото щяха да се изправят още четири пъти през годината. На полуфинал Димитров направи един от най-паметните мачове за 2017-а в мъжкия тенис изобщо, губейки с 2:3 от Рафа Надал.

След емоциите от Австралия, Григор се прибра в България през февруари и игра на турнира в София. Там го чакаше родна публика, неизмеримо медийно внимание, много селфита с фенове и пълна истерия в зала "Арена Армеец". Позитивната енергия и химията между играч и фенове в онази седмица преди три години бе толкова силна, че някак не оставаха съмнения, че някой може да спре Гришо.

Той сравнително безоблачно стигна до финала и там победата над Давид Гофен го вдигна до 12-о място в ATP ранглистата. Освен това победите му вече бяха 14 срещу само една загуба - от Надал. Стартът на сезона беше страхотен.

След няколко неуспешни надпревари от сезона на червено, българинът отпадна в третия кръг на "Ролан Гарос" е специалиста на клей Пабло Кареньо-Буста.

На тревните кортове нещата също не тръгнаха по най-добрия начин, като Йежи Янович го отстрани в първи кръг в Щутгарт. Това обаче един от малкото колебливи турнири до края на годината.

В Куинс, където преди е вдигал и титла, Григор отпадна на полуфинал от Фелисиано Лопес, въпреки че бе фаворит за крайна победа. На "Уимбълдън" го спря Роджър Федерер, който написа история и не даде сет никому по пътя към трофея.

Преди Мастърса в Синсинати, българинът за първи път влетя в топ 10, като заемаше девето място.

Дойде серия от травми на най-големите в играта, която даде възможност на хората зад тях да атакуват върха. Титлата в Синсинати на Димитров бе още един голям момент след емоциите в Австралия и София. По пътя бяха победени Дел Потро, Джон Иснър и на финала - Ник Кирьос. Това бе първият успех в надпревара от сериите Мастърс на българина изобщо, което го направи още по-значим.

US Open се оказа разочарование след ранно отпадане от руснака Андрей Рубльов, но последваха полуфинал в Пекин и финал в Стокхолм.

Щастливият край дойде в Лондон, където Григор заслужи участие като шестият най-добър здрав играч през годината. Преодоля група с Тийм, Кареньо-Буста и Гофен, а след това в полуфинал и финал се справи съответно със Сок и пак Гофен.

"Тази титла означава много за семейството, отбора, а също така и родината ми. Играя за моята страна цял живот и съм сигурен, че хората оценяват това. Щастлив съм, горд съм, че съм българин", каза той непосредствено след триумфалния финал.

Над милион души в нашата страна станаха свидетели на вдигането на титлата.