17-11-2017 20-11-2018

35 години от мига, който раздели футбола на "преди и след"

И първата годишнина, която ще мине без интервю с Марадона за Божията ръка

12:48 | 22 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 16 6097 Снимка: AP/БТА

Има моменти в спорта (а и в живота изобщо), които оставят толкова ясна следа в съзнанието на човек, че години по-късно знаеш и помниш само при споменаването къде си бил, какво си правил, как си разбрал, видял...

Още по темата

Има и такива, които влияат на колективното съзнание и памет на милиони, и то за десетилетия. Те са изключителна рядкост.

Не говорим за войни или терористични актове, за щастие, поне в този случай. Днешният ден ни връща към един от най-паметните, ярки и обсъждани буквално непрестанно в света на футбола мигове. Всеки има своето мнение по него - осъждаме го, хулим го, заклеймяваме, но някои и одобряват или дори идолизират с аргументи от подтекст, далечен на самата игра футбол.

Днес се навършват 35 години от онзи ден, в който Аржентина победи Англия с 2:1 в епичен четвъртфинал на Мондиал 1986. Мястото бе култово - стадион "Ацтека" в Мексико Сити, препълнен със 114 580 зрители. Двубоят бе между два отбора, които знаеха, че ако минат през това изпитание се превръщат във фаворит №1 за световната титла.

Диего Армандо Марадона - безспорно най-силният футболист в света в онзи момент, вкара двата гола за победата, но единият бе нередовен. Тоест - признаха го, а той беше с ръка. Историята е толкова добре позната, че няма смисъл да ви напомняме детайлите. Но наследството, оставено от онзи момент в 51-вата минута на мача на "Ацтека", е колосално. Футболът има няколко такива вододелни мига, които сякаш го разделят на "преди и след".

Embed from Getty Images

Българинът Богдан Дочев бе страничен съдия в онзи ден, и то от страната на аржентинската атака през второто полувреме. Той не вдигна флага, но правилата тогава обуславяха, че не е негова основна работа да го прави. Само ако е напълно сигурен, че е извършено нарушение, помощникът с флага трябваше да сигнализира на главния рефер. Такива му бяха правомощията в онези години.

Иначе неговата работа бе да маркира засади. А такава нямаше - англичанинът Стив Ходж върна топката към вратаря Питър Шилтън, Марадона скочи с него, протегна ръка и вкара.

Дочев, за съжаление вече покойник, бе отличен съдия и направи голяма кариера не само у нас, но и по сериозни първенства и турнири навън. Но тя остава покрита от огромната сянка на онзи момент.

"Марадона провали живота ми", казва в едно от редките си интервюта българският арбитър.

Тунизийският рефер Али бин Насер вдигна ръце от инцидента и хвърли вината върху българина, въпреки че именно той трябва да маркира нарушенията, които не са свързани със засада. Да, естествено, ако е видял всичко със сигурност и е бил убеден в нередовността на гола, Дочев е трябвало да сигнализира. Очевидно обаче и той, както и 114 580 човека по трибуните, не разбраха в този миг какво се случи. Дори някои от английските играчи не забелязаха. Стотици милиони пред телевизорите знаеха около 30 секунди по-късно с помощта на повторенията.

Виж още Марадона отново увърта за "Божията ръка": Не бях единственият грешник, всички на стадиона бяха

Ефектът от Божията ръка, както я нарече Марадона след мача, бе огромен. В Аржентина и до днес я смятят за някакво свещенодействие, отбелязват не годишнини от случилото се, а сякаш рождени дни на жив и реален човек. Тя е символ на тяхната победа, на битката, на надвиването на врага. В Англия отдавна превъзмогнаха разочарованието и обидата, но и там Божията ръка е мит - и нещо повече, влезе в Оксфордския речник и Енциклопедия "Британика". И там си живее свой живот, както е и по целия свят.

Самият Диего, също вече покойник, през годините нерядко сменаше тезата.

"Това не беше измама, отмъстих на британците за войната на Фолклендските острови и сънародниците ми, загинали там", беше първата версия.

После, в интервю пред Гари Линекер за BBC в началото на века, аржентинецът се разкая и се извини на англичаните.

"Беше си трик, лукавост, но ние правим това в квартала като деца, нали? И се надяваме никой да не забележи. Съдията е виновен, че не отсъди нарушение, не аз..."

Дойдоха години на нова вълна "патриотизъм" - пак се върна стария шлагер, че това било отмъщение срещу англичаните. И във всяка интервю се споменаваше, че Марадона не се извинява на никого и не иска прошка от никого. Това бил неговият начин да накаже враговете на родината си и ФИФА, която фаворизира само големите... Удобен начин да обясниш нещо нередно, което си извършил, ако трябва да сме докрай точни.

През 2012-а аржентинското издание "Кларин" разкри, че всъщност в оригиналната си фраза още на "Ацтека" след мача, Диего е използвал израза "Ръката на Дявола", а не "Божия ръка", като е погрешно цитиран от английски репортер. Фраза, която обиколи света и стана митична. И днес остава така - в оригиналния вариант, пък бил той и неверен. Истината е, че книгите и филмите около Божията ръка продадоха десетки милиони копия, спечелиха луди пари, а моментът се превърна в култ.

Има и песен - "Mano de Dios", като във филма на Кустурица за Марадона, самият Диего я пее с огромен кеф в един бар на Буенос Айрес.

Дали е божия, дали е дяволска - ръката си е ръка. Погледнато през призмата на това дали има справедливост или не във футбола, това си беше чиста проба измама.

"Той е един измамник - казваше Боби Робсън (също вече не сред живите), английският селекционер в онзи ден. - Няма значение дали си най-добрият футболист в света, ако си способен на измама в името на победата."

И днес, 35 години след случилото се на "Ацтека", новини и материали по целия свят са посветени на онзи гол. Покрай него се споменава и за другия в този мач, който пак той вкара - наречен Гол на века. Мина през целия английски тим, за да го отбележи. Него си струва да гледаме на видео не веднъж в годината, а всеки ден, ако обичаме футбола.

Ето това е Марадона - целият му живот, събран в няколко минути. Гениален и противоречив.

Ирония на съдбата е, че Аржентина игра тази сутрин голям мач от Копа Америка, а Англия играе довечера важен двубой от Евро 2020. Сигурно щеше да е повод самият Марадона да се измайтапи по темата, но... Стигаме и до единствената разлика в световното отразяване на датата 22 юни спрямо която и да е от предходните 34 години. А тя е, че няма да чуем на този ден отново мнението на самия Марадона по темата, която промени и неговия живот, и футбола.

Него вече го няма и няма да има интервюта. Но човек не си е отишъл напълно, след като делата му се помнят, нали?

А в онзи ден преди 35 години, какви дела само остави за историята Диего - едно скандално-противоречиво и едно гениално.

Но и двете са незабравими.