Да обичаш футбола в тази държава става все по-трудно! Професионалният му вариант често свързваме със скандали, а и да си го признаем - това, което се случва в елитната ни група, трудно ще запали следващото поколение деца по най-великата игра. За националния отбор от години е актуална шегата, че можем да наричаме отбора на България вместо национали - "нациоНУЛИ". Футболният съюз отново се тресе от крамоли за власт, а в тази хаотична обстановка dir.bg продължава своята документална поредица "Тръпката е навсякъде". В третия филм от нея отново ви разказваме за онези хора, за които футболът не се равнява на пари и известност. Те са от онези малки населени места, в които традициите се пазят, а неподправената любов към футбола е с огромно значение за общността.

Цяла седмица вали, а Митко е едновременно щастлив и леко нервен. Езикът на тялото му го издава. Прави къси енергични крачки около съблекалните на стадиона. Ще се съберат ли хора?! Дъджът ту усилва, ту спира, а само след 2 часа любимият му отбор има мач. Не, Димитър Миков не е футболист. Играл е преди години, но като музикант се е отказал рано. Все пак свиренето по сватби и мачовете трудно се съчетават. Тръпката към футбола обаче е до живот и тази неделя, както всяка в последните пет години, Митко се е заел с организацията на мач на отбора от родното му село Церово.

Сгушено в живописното Искърско дефиле, селото има организиран футбол от 1938г. Тогава Кортезия Величкова учредява отбор с името "Летец". Името не е случайно - съпругът на Кортезия е летец, а през годините тимът сменя името си няколко пъти. Това, което остава и до днес е "Зенит". Преди няколко десетилетия футболните ентусиасти в Церово дори пишат писма до Зенит (Санкт Петербург), а в замяна получават екипировка от съимениците си от тогавашния Ленинград. 

ЗЕНИТ СРЕЩУ СПОРТИСТ, ЦЕРОВО СРЕЩУ ДРАГОВИЩИЦА...

Днес отборът от Церово ще играе поредния си мач от Областна група "София - Запад". Съперници са момчетата от Спортист (Драговищица), а петима контузени в състава на Зенит не дават мира на президента на клуба - Митко. "Как ме е яд! Направихме 1:1 с Костинброд. Там играят сериозни футболисти с кариери като Цветан Генков и Илия Илиев, а можеше да ги бием като гости миналата неделя." разказва Митко и се оглежда, за да види, че все пак публика започва да се събира.

Няколко камери и микрофони създават любопитна обстановка за близо 50 души, които се настаняват около резервните скамейки на стадиона, който е на 20 км от Церово. Мачът ще се проведе на стадиона на село Лакатник, което преди година остава без отбор, а това дава възможност поне церовци да играят тук. Както на много места в областните групи, и тук парадоксът е налице. Села, които имат отбор - нямат стадион, а тези, които имат стадион - нямат отбор! Но за това по-късно... 

Всъщност, в този живописен район, в който хората са емоционално свързани с футбола от край време, днес са останали само два отбора - професионалният Спортист (Своге) и аматьорскияt Зенит (Церово). Искрец, Заселе, Заноге, Зимевица, Бов, Лакатник, както и всички останали села от двете страни на Искъра, вече нямат отбори, макар през годините страстта към футбола да е била водеща за работливите и гостоприемни балканджии. 

"По онова време тук се играеше с парцалена топка или с топка, направена от животинска вълна. Играехме боси. Нямаше асфалт - всичко беше в чакъл. Но имахме и детски отбор, и юношески. Играл съм срещу Кирил Ивков, Кано Коцев, Стефан Павлов - Фифи Перото. Бях централен защитник и съм ги пазил..."

Така започва спомените си Николай Рангелов Крумов. Той наистина е от последните футболни мохикани в Дефилето. Играл в отбора преди много години, днес той заедно със сина си помага на Митко Миков и още трийсетина мъже, които всяка неделя се организират, за да играят за честта на Церово.

"Половината момчета от отбора са си местни от селото, а другата половина - пак от околните села. Ние останахме единственият отбор в региона." - продължава президентът на отбора Миков.

dir.bg

ЯНЕВ КЪМ СТОИЧКОВ...ГОООООЛ!

Вдъхновеният Зенит прегази момчетата от Драговищица. Победа с 9:1 слага усмивки по лицата на всички в дъждовната неделя, а Стоичков и Янев вкарват общо 6 от головете за победителите. Двама от изявените футболисти на Зенит са с легендарни футболни фамилии. Чисто съвпадение, разбира се, защото нито Антон има нещо общо с големия Крум Янев, нито Дарио с живата легенда Христо Стоичков. Двете момчета обаче са минали през школата на ЦСКА, а скоростта и техниката им ме карат да вярвам, че могат да играят с лекота и на по-високо ниво. 

"Имам жена и малко дете, но тръпката си е тръпка. От първи клас съм във футбола и не мога без него. Днес даже малко закъснях, защото детето ми проходи и му правихме прощъпулник." - Това ми разкава Дарио Стоичков, докато заедно разсъждаваме добър или лош знак е, че наследникът му е хванал задграничен паспорт на семейното тържество.

 "Идвам всяка неделя само заради чичо Митко. Невероятен човек! И последните парички си дава за отбора." - Думите са на Антон Янев, който понякога се уморява от пътуванията всяка седмица.

dir.bg

 "След всяка победа задължително се събираме за разбор в бар "Зенит". Понякога приключваме по-раничко, защото в понеделник всички сме на работа, но е важно да си пазим традицията" - За порядките в отбора ми споделя Владислав Миков - централният защитник на отбора. Той е жандармерист и любител футболист, но е избрал да остане в Церово и да пътува всеки ден за работа, защото предпочита спокойствието у дома пред хаотичния стрес в София.

За футболната тръпка в региона ми разказва и дядо Чачо. На 78 години той може да говори с часове за любимия Левски и непрежалимия Гунди.

"Мачовете между Бов, Церово и Лакатник едно време бяха като Левски - ЦСКА. Много е запален народът тук. Като бях млад с един приятел - също левскар - взимахме влак до София, за да гледаме тренировки на Левски. Сега няма толкова хора на мач, колкото тогава бяхме на тренировките."

Слушам какво ми разказва дядо Чавдар и се опитвам да си представя колко трябва да обичаш футбола, за да пътуваш с най-ранния влак до София, за да видиш Георги Аспарухов на тренировка. Тази любов към играта е движеща сила за хората в целия регион. И е толкова силна, че съвсем наблизо - в с.Бов е изграден стадион там, където всичко е в скали, баири и гори.

dir.bg

Стадион "Скалата" е попадал неведнъж в международни класации като едно от най-удивителните места за футбол в света. Разположен върху отвалите на стара кариера за добив на скални материали, той е единственото равно място в района. "Скалата" е отправна точка и за маршрута към "Вазовата къща", в която патриархът на българската литература обичал да отсяда. Местни разказват, че в средата на 80те в приятелски мач на този стадион е играл и Наско Сираков. През годините са провеждани и мачове по мини футбол, но днес и тук мирише на разруха. Причината - стадионът не е обезопасен, а футболен съюз, община и държава очевидно могат само да констатират проблема, но не и да го решат. Нищо, че милиони изтекоха за зали и стадиони, в които няма кой да играе...

dir.bg

Обратно в Церово темата за стадионите и футбола в Дефилето продължавам с кмета на селото Велко Орешков. Роден в Раковски, той се установява в Церово по любов и живее там вече 35 години. 

"Стадионът в Церово вече не е годен дори за аматьорски футбол. Малки са му размерите, а и статутът на земята около него не беше изяснен доскоро. Мечтая да имаме стадион в Церово. Хората тук са изключително работливи и гостоприемни! Абе с една дума - балканджии!"

И наистина Балкана ражда големи хора, които знаят как да обичат земята и гората. Знаят как и да ги пазят, знаят и как да си помагат в трудности. Затова си тръгвам от Церово с усмивка и футболни спомени. И оставам сигурен, че докато ги има хора като Николай Рангелов и Димитър Миков, докато има и момчета като Дарио, Тони и Влади, за които дъжд, кал и мъгла са перфектната футболна неделя, ще има и кой да пази футболната тръпка в този край.

Наздраве за последните футболни мохикани на Дефилето!