Англичаните са тема сред най-обсъжданите на Евро 2024, след като излязоха от групата толкова икономично, че чак бе трудно гледаемо. И трите мача - 1:0 срещу Сърбия, 1:1 с Дания и 0:0 срещу словенците, с лекота получават номинации за най-скучни на турнира дотук. Направо приспиваха зрителите.

Но отборът на Гарет Саутгейт, който е разсипван от критики за треньорските му решения, излезе от групата като победител и ще влезе в по-лесния поток към финала. Въпросът обаче е - има ли сили изобщо Англия в този вид и това състояние да стигне далеч?

Саутгейт беше доста директен, когато отговори на критиките след 1:1 с датчаните. Каза:

"Разбирам критиките, но не разбирам друго. От 50 години в нашата страна говорим, че не печелим големите турнири. Те не се печелят със зрелищна игра в групите и разгромни победи там. Трябва да решим от коя страна искаме да бъдем - на симпатичните губещи или на печелившите, без да ни пука дали сме симпатични."

В думите му има логика и всеки фен на Англия знае каква е тя.

Като се започне от тима през 1986-а, победен с измама от аржентинците и гола с ръка на Марадона, през 1990-а, когато дузпи изхвърлиха "трите лъва" на полуфинал срещу Германия, а те бяха единственият отбор на турнира, който се надиграваше с Бундестима, през драматичните отпадания пак с дузпи от 1996-а, 1998-а, 2004-а, 2006-а... Англия винаги е имала страшно много фенове по света заради смелата си, сърцата и горда игра. Винаги... ама до скоро.

В годините на Саутгейт мачове като онези, които навремето печелеха фенове на този отбор, почти липсват.

Но пък "трите лъва" играха финал на Евро 2020 (загубен с дузпи), полуфинал на Мондиал 2018 и четвъртфинал на Мондиал 2022, в който не бяха надиграни от Франция, но пак не вкараха от 11 метра - този път в редовното време, и отпаднаха.

Та, логиката на селекционера я разбираме - резултати, а не зрелище.

Но въпросът е дали наистина стратегията му работи и затова Англия изглежда толкова невпечатляващо, или това си е реалното ниво на състава му към момента? Защото ако е първото, англичаните може да се промъкнат и до финала.

Историята помни не един такъв случай на голям турнир. Само да вметнем, че Италия стана световен шампион през 1982-ра след три ремита и 2 вкарани гола в група с Камерун, Полша и Перу. Отписаха ги.

После биха актуалния първенец Аржентина, най-силния отбор в света Бразилия, още веднъж поляците, а за десерт на финала - европейския шампион и фаворит в турнира тим на ФРГ. След като в първата групова фаза "адзурите" едва се промъкнаха.

Та, ако и това на Англия е тактика "умряла лисица", обяснимо. Ако обаче е този отбор си може това, което показва, предстои тежък срив - може би още на осминафинал. Защото там сблъсъкът с реалностите е челен.

Съвсем скоро ще знаем отговора. Но до момента разочарованието от това да гледаш мачове на отбор, пълен с добри играчи, който изглежда сив, непривлекателен и скучен, е голямо. Всичко това ще има обяснение само, ако наистина се стигне до пробив към финала.

Нещо, което не е изключено по логиката на турнирния футбол.

Но не изглежда и много вероятно, ако съдим по видяното в първите три мача.