Има хора, за които, както казват Иван и Андрей, "няма невъзможни неща". Е, той е такъв - лимитът на силите му още не е известен. Краси Георгиев, свръхчовекът и ултрамаратонецът, който търси предизвикателства зад всеки ъгъл, тича по 25 километра просто за закуска и подкрепя безброй каузи, защото му пука и може.

Преди, в една друга глава от живота си, Краси е преборил дрогата, превъзмогнал е суетата от това да бъде готвач на семейство Бекъм и е свършил още много други почти невъзможни неща. Отскоро е и водещ на собствено предаване - "Човешкото и свръхчовешкото с Краси", което също намира за предизвикателство към себе си.

А бъдещите му творчески и ултрамаратонски планове включват тичане от българското Черноморие до Москва и плаване по Дунав с падъл-борд. Елементарно, Уотсън.

Иначе ако питате него, а ние в #Матине го направихме, ще ви каже, че всеки може да бъде свръхчовек.

"Свръхчовешкото искам да го видя във всеки. То е във всеки, потенциалът е абсолютно във всеки, но за да изкараш свръхчовешкото е важна дисциплината. Дисциплината и без въпроси като "Защо го правя? Къде отивам?", защото в един момент хората се успокояваме и започваме да позаспиваме малко, а имаме изключително големи възможности и можем да правим всичко. Аз искам да покажа на хората, че и обикновеният човек е свръхчовек."

Дългото бягане от наркотиците до нечовешката сила 

Предизвикателството е вкусът на живота му. Впряга силите си, за да привлече вниманието към благотворителни каузи като тази да говорим открито за психичните заболявания, в подкрепа на която като тегли 2-тонен пикап. Прекара 12 часа на картинг пистата, за да оценим безопасното шофиране - тича, тича и тича за още каузи. Нищо общо с човека, който потъва в наркотиците между 22 и 30-годишната си възраст. Че кокаинът не те прави велик, става ясно веднъж и завинаги, но трудният момент е един от ценните в живота му.

"Когато сам преодолееш различни трудни моменти или предизвикателства - да изтичаш света, да преодолееш това или онова, маратоните и бяганията, които съм правил... Дори моите премеждия, когато в началото заминах за Англия с 60 паунда, спях на улицата и ядях от кошчетата - това ми помага да съм този, който съм и няма да заменя тези неща за нищо. Те ме подготвят за това, което дойде по-нататък. Дойде бягането."

Днес за него бягането не е просто бягане, ултрамаратоните не са ултрамаратони, а предизвикателства, които те подготвят да се справиш с живота си. Сигурен е, че ще се оправи, където и да се намира по света ако тръгне просто така, както е - с риза с мотиви от Ван Гог, планински обувки и несломима вяра в себе си.

Уроците по тичане към себе си

"Тази мотивация и вяра в себе си е много важна за бъдещето въобще. Когато знаеш, че малко неща могат да те бутнат и когато се случват ужасни неща, просто навеждаш глава, тръгваш напред и ги бориш. Аз не си задавам въпроса "Защо ми се случи на мен?". Ок, случило се е, оттук нататък какво правим? Започваш, тръгваш напред и се бориш с вятъра, това е."

И за да е картинката пълна - освен, че отскоро има свое предаване, след три седмици излиза и неговата автобиографична книга. "Да тичаш към себе си. Моите 10 принципа за пълноценен живот" ще бъде издадена съвсем скоро, а хората, които искат да я поръчат предварително, вече могат да го направят.

"Искам да покажа и да говоря на хората за това, което говоря винаги: Хора, всеки от вас може да се промени, ако иска. И това, което сме имали - нашето минало, то ни прави хората, които сме сега. Посланието е "Не спирайте да опознавате себе си". Когато видя пред себе си един асфалтиран път и тръгна да тичам по него, това ме успокоява и ми дава възможност да мисля върху себе си. Нека хората се обърнат към себе си. Миналата година ни даде това нещо, тя беше възможност да погледнем в себе си".

Защо казваме, че "3 маслини на ден не са ген" и къде свръхчовекът смята, че е пределът на силите?

Вижте цялото интервю на Рени и Вяра с ултрамаратонеца Краси Георгиев в днешния епизод на "Матине".